Случаят „Скравена” за пореден път извади на показ „професионализма” на МВР, в частност – на неговия ръководител Цветан Цветанов. В контекста на последните „постижения” на служителите на реда (справка – случаите „Мировяне”, „Скравена”, „Мирослава” и пр.) вътрешният министър, който непрестанно се обяснява пред медиите как фактите не са това, което са, изглежда по-скоро като карикатурен герой, отколкото като човек, от когото се очаква да работи за спокойствието и реда в България.
Да започнем от там, че МВР нагло излъга, по-точно се оплете в лъжи, по случая с битите момчета, рисували свастики в ботевградското село Скравена. Първоначално подопечните на Цветанов подскочиха /по добре познатия от последните месеци сценарий/, че данни за полицейско насилие нямало. Калин Георгиев пък съвсем неумело се опита да отклони темата, припомняйки случаите, в които полицейски служители са пострадали при изпълнение на задълженията си. После председателят на Парламента Цецка Цачева спря актуалния ми въпрос към вътрешния министър Цветан Цветанов по темата, защото вече не било актуално, министърът говорил по темата...
Явно обаче едно говорил, друго излязло... Както нямаше данни за насилие, така се стигна до уволнението на инспектора от "Криминална полиция" в полицейското управление в Ботевград Пламен Николов за... "тежко нарушение на служебната дисциплина във връзка със случая на 11 януари". Прецедент, защото по принцип данните за полицейски произвол не водят след себе си уволнения. В системата на родното МВР категоричните доказателства не са достатъчно категорични, медицински свидетелства или показания на очевидци никога не са достатъчно достоверни /Цветанов често „уличава” и лекарите/. Затова и пострадалите трябва да се „задоволят” с леките, формални дисциплинарни наказания, както и с факта, че нашата полиция ще продължава да ни пази.
По всяка вероятност Цветанов ще спи спокойно. Защото той винаги е спокоен, когато полицията намери виновен. Значи полицията си е свършила работата, а това, че на деца е причинена болка, е подробност. Подробност са и електрошоковите палки. Уволнението на Пламен Николов е поредното отбиване на номера. Видите ли, имаме виновен, той си е понесъл отговорността. Но остават да витаят много въпроси – ще има ли последствия за онези, които в началото убедено твърдяха, че насилие нямало? Ще разберем ли някога т.нар. „подробности” около случая? И най-важният въпрос – докога МВР ще си върши работата само тогава, когато се намира под натиска на обществото?
Първо бият, после питат
Подобни случаи – много. Но те безпроблемно се замитат „под килима”, когато за тях няма кой да се поинтересува. Очевидно във ведомството на Цветанов се работи само тогава, когато даден случай се разчуе и им се удава възможност за поредната солидна доза нескопосан PR.
Близо три години Цветан Цветанов е на поста министър на вътрешните работи. Практиката, за жалост, показва отсъствието на всякакво намерение у него и подчинените му наистина да реформират МВР. Отсъства всякакво желание и усилие да се види къде са реалните проблеми – вътре, в сърцето на системата, и да се предприемат адекватни мерки за отстраняването им. Ако Цветанов продължава по пътя на най-малкото съпротивление, да бъде така добър да не се засяга, ако някой пак го нарече „страхливец”.
Оказва се, че единственото, вицепремиерът смело прави, е да раздава порицания и леки наказания. А, и да поднася тениски на ЦСКА в знак на извинение на деца, които неговите служители преди това са третирали с електрошокови палки. И така. . . до следващата издънка и проява на престъпно безхаберие.
Чудя още колко време България ще продължава да бъде правова държава само на книга. Чудя се и, ако нашата полиция прилага палки и тръби срещу деца, какви методи използва срещу сериозната, по определението на министър Цветанов, престъпност. А, да, той сам обясни преди време – те не подслушват, не работят по босовете на тежката организирана престъпност – не за друго, а защото те вече били изпрали парите и не се занимавали с тази дейност. Логиката е стабилна. . .