Публикацията се посвещева на 40 години от разкопките на крепостта "Боженишки Урвич" 

"Кой откри Боженишкия каменен надпис?" – статия с това заглавие излиза точно преди 30 години във вестник „Софийска правда”. По това време разкопките на средновековната крепост са в разгара си. Те са повод Иван Гълъбов, редактор в „Ботевградски пламък” по това време, да се срещне и разговоря с Тодор Уменковски, внук на Недялко Велчов Уменковски, открил уникалния каменен надпис, който гласи: „Аз Драгомир писах. Аз севаст Огнян бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя.”.
Иван Гълъбов представя историята на дядо Недялко в три къси разказа, два от които публикуваме.

Дядо Недялко беше интересен човек. Веднъж в Градището намерил старинно гърне. Занесъл го вкъщи и развеселен го подарил на своята бабичка. Цели 18 години тя варила в него вкусна чорба. Ала един ден го изпуснала и пръснала на парчета. Дядото побеснял от яд. Разгневен замахнал да я удари. Сепнал се за миг, свъсил дебели вежди, па й простил. Бабо – изведнъж развеселен извикал той, - то е остаряло като нас двамата – време му е било всевишния да го прибере …Е, холан, простена бъди! Я, слагай паралията, да му четем парастаса”! – и избухнал в гърлен смях, та чак песовете в двора залаяли.
Такъв бе дядо – разговорлив и скромен, честен и строг българин. Думата му на две не се цепеше. Тя тежеше като жилавите стволи на дъбиците и церовете в „Топ-корията” на Градището. Винаги казваше, че природата и времето що са запазили през вековете за хората, човекът щом го е намерил и използва, длъжен е да го пази, съхранява, за да се учи от него и го предава на бъдниците…
Селяните такъв го обичаха. За тях той бе пример за свободолюбив българин…

Внукът за себе си
Всяка есен, когато правехме шумата на надръвници из Градището, намирахме някои старини: счупени грънци, менгюши /обеци/, медни ръбести монети, каменни сечива, търнокопи, шила и други, които безсмислено пилеехме. Лично аз като младеж – пастир, говедар, бродейки из чукарите, намерих кости, подаващи се тайнствено от земята, като из „дяволски котел на пъклото”. Когато ги разрових, разкрих човешки скелет, дълъг около два метра, с голяма черепна кост и дълги крайници…Какви снажни са били някога предшествениците ни! Каква сила е била България!...

Недялко Уменковски открива каменния надпис през зимата на 1918 – 1919 година. По думи на неговия внук, той съобщава веднага на даскала в село Боженица, който от своя страна уведомява Българска академия на науките. За откритието обаче наградата се дава на учителя. Това става ясно от първия разказ, който завършва така: „За откритото Огняново послание до идните поколения наградата от 500 лева получи даскалът, а за дядо – нищо! Не бил нито споменат, нито похвален. И после все с мъка си спомняше за този случай. Защото не бе му толкоз за парите, колкото за признанието...".