„Селската мъка, поезията и живота, според Басернишки – българин от Радотина”, така директорът на Историческия музей Тодорка Коцева нарече премиерата на трите книги с поезия на Илия Басернишки. Представянето се състоя вчера и бе посветена на предстоящия празник на Българската просвета и култура и на славянската писменост.
„С трите си стихосбирки, които излизат през 2000, 2004 и 2011 година, Илия Басернишки увлекателно и съвсем искрено ни повежда по следите на селската мъка, изпитана, преживяна и ежедневно преборвана. В предговора научаваме, че в рода на Илия Димитров тя се предава по наследство. Още от баща му, върнал се от война без армаган, както казва той, но с купчина дрипи, годни само за горене. Детството съвсем не е безгрижно. Бедността наднича от оскъдното количество брашно, на което разчита за препитанието си многолюдната селска челяд. В младостта се раждат и първите стихове. Датирани от 1958 година, те хвърлят отблясък върху една от множеството професии на автора, тази на механизатора” – каза в началото на представянето директорът на музея. Тодорка Коцева се спря поотделно на всяка една част от книгата. Първата, която е изчерпана, е изпълнена с ведри и оптимистични стихове. Настроението в нея се усеща още от снимката на корицата, на която Илия Димитров е на трактора. Мотото на книгата е: „Аз пиша на колене. Не съм роден за кабинет, защото съм лишен от време и винаги съм бил зает”. От нея научаваме и историята на псевдонима на автора – плод на преклонението му пред родната махала Басерница.
Във втората стихосбирка няма и следа от оптимизма. Тракторът на корицата е заменен с каручка, теглена от магаре, а тонът на стиховете е язвителен. Смехът вече не е весел, защото селската мъка в новото хилядолетие е повсеместна. Поетът страда за затвореното училище в селото и за това, че хората са станали лоши. Славното минало е забравено, а бъдещето не вдъхва никаква надежда. 
В третата стихосбирка авторът прави тъжна равносметка на съвремието. На корицата го виждаме да се подпира с тояжка. Въпреки това поетът от Радотина намира в себе си сили за усмивки и за добри дела.
Илия Басернишки е един от приятелите на музея. Наскоро той направи ценно дарение – санитарна чанта от Първата световна война, паралия, столчета, подница за печене на хляб и прибори за храна, с които са си служели предците му.
Музеят разполага с книги на Басернишки. Екземпляри от тях могат да бъдат закупени в сувенирния магазин.

Специални гости на представянето на книгата бяха възрастните хора от Дом "Д-р Адриан Атанасов". Те разгледаха и експозициите в музея.