Какво могат да работят българите в Германия
Германия отвори по-широко вратите си за българи. Какво могат да работят българските граждани в Германия, кои са новите правила, за кого важат и към кого да се обърнете, ако имате проблеми с германския си работодател?
От 7 декември миналата година се заговори за либерализиран достъп на българите до германския трудов пазар. Новият регламент, приет от германското правителство, се отнася до няколко групи български граждани, уточнява Тинка Троева, ръководител на Службата по трудовите и социални въпроси към българското посолство в Берлин.
Висшисти и сезонни работници
"Българските граждани, които имат завършено висше образование, независимо от коя държава, придобиват правото да работят в Германия без разрешително за работа. Това означава, че те ще са равнопоставени на германските граждани. Условието е работата, която приемат, да бъде в обсега на завършената от тях специалност", пояснява Троева.
Втората група българи, за които важат новите правила за работа без разрешително, са сезонните работници: "За тях обаче ограничението е за шест месеца в рамките на една календарна година", казва Тинка Троева. "Към тази група спадат и нискоквалифицираните работници в областта на селското и горското стопанство, в преработвателната промишленост на селскостопанска продукция, както и в областта на дървообработването. Те биха могли да работят без посредничество, което е много добра възможност за безработните български граждани или за хора, които работят през отпуската, за да подпомогнат финансово семействата си."
Младежи и млади специалисти
Свободен достъп до германския трудов пазар имат и младежите, които искат да изучат дадена професия. Придобиването на професионална квалификация в Германия продължава около две години, уточнява Тинка Троева и добавя: "Сигурно много хора ще се запитат: защо за обучение да е необходимо разрешително за работа. В Германия професионалното обучение се развива по така наречената дуална система, при която по-голямата част от обучението се провежда в предприятията", пояснява Троева.
Решението за либерализация на достъпа до германския трудов пазар улеснява и българите, които имат професионално образование с придобита специалност и могат да докажат поне двугодишно обучение за усвояване на дадената професия. За тях отпада предишното правило, което изискваше винаги да се проверява дали за същата работа няма и германски кандидат, ползващ се с предимство. С други думи, сега българите могат да кандидатстват наравно с германските граждани и с гражданите на други европейски държави.
Медицински персонал
През последните години в Германия работа търсят много медицински сестри. Често обаче става дума за наемането им като болногледачки за възрастни хора. За да се избегнат пропуски при кандидатстването за работа или пък усложнения след пристигането им в Германия, Тинка Троева се обръща към хората с медицинска квалификация със следния съвет:
"Медицинските специалности спадат към групата на така наречените регулирани професии. В рамките на ЕС има специален регламент за тях. Най-добре е хората, които желаят да работят в Германия, първо да се обърнат към специализирания екип на Министерството на здравеопазването, който е изключително компетентен по признаването на тези дипломи."
Освен това българите, които търсят работа в Германия, трябва да обмислят много добре тази стъпка и да проучат подробно бъдещия си работодател, съветва Дорит Комитовски от Бюрото за консултация на командировани работници. То предлага безплатна подкрепа и консултация на изпаднали в затруднено положение работници. "Най-честият случай е този на неквалифицирания работник, който е дошъл в Германия, работил е, но не си получава парите.
Не подписвайте неща, които не разбирате!
В много от случаите хората остават и без подслон, защото в строителния бранш работодателят често предлага и квартира. В момента, в който работникът си поиска парите, работодателят отказва да се издължи или просто изчезва и оставя човека и без жилище", разказва младата юристка.
Бюрото за консултации решава подобни случаи с помощта на неправителствени организации и социални домове в Германия, които приемат нуждаещите се от помощ чужденци. Юристката съветва освен това хората да не подписват трудов договор, ако не го разбират. Най-добре е първо да потърсят помощ в някое преводаческо бюро, каквито има в почти всеки германски град.
За допълнителна информация по темата:
http://www.mfa.bg/bg/24/pages/view/2622
http://berlin-brandenburg.dgb.de/beratung/eb
http://berlin-brandenburg.dgb.de/beratung/eb/bul
Трима вече казаха какво мислят, Ваш ред е!
Източник: Дойче веле
Посещения: 4980
Дата: 16.07.2012, 09:52
Подобни новини
Коментари
добави коментар
a tezi s sredno specialno,da umirat li
|
milcho ilchev zashto e tam gospodin kmete dokoga shte go tarpite da ograbva i prodava vsichko ot firma rodina dva generatora veche sa navtorichni surovini dnes gi e zakaral,kak moje vseki den kara i prodava jelqzo i pribira pari ot tova sprete goooooooooooooooooooo
|
Да поясня накратко дългите и сложни глупости, написани в статията: българите (мангалите) в Германия могат да работят следното: да крадат, да замърсяват околната среда, да нарушават обществения ред, да проституират, да продават наркотици, да се бият и убиват, да ограбват банки и банкомати, изобщо - да създават работа на полицията. По-образованите могат да мият чинии, тоалетни и коли, а висшистите - да ринат лайната на немските бабички, да са помощник-сервитьори и шофьори. Ако някой все още има въпроси, нека се обърне към управляващата партия!
|
Моля, спазвайте добрия тон и не използвайте нецензурни и обидни изрази!
Коментари от регистрирани и анонимни потребители. Скрий анонимните коментари