На 6 август Българската православна църква отбелязва един от най-светлите си празници - Преображение Господне. Началото на празника е в първите векове на християнството. В 33-тата година от своя земен живот, на планината Тавор в Галилея, пред погледа на апостолите Петър, Иаков и Йоан, Иисус Христос се преобразил, издигнал се над земята и засиял в чудна светлина. Така Всевишният потвърдил божествената истинност на Своя Син.
Преображение отбелязва средата на петнадесетдневните пости в чест на Божията Майка и е подстъп към големия празник Успение Богородично (Голяма Богородица - 15 август).
За всички вярващи християни и до днес Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година. На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специален Тропар (молитвено песнопение).
Според народната традиция до този ден не се яде грозде, защото още "не е кръстено". Сутринта на празника стопанките отнасят на църковната служба първите откъснати гроздове и варено жито и свещеникът ги опява и прекадява заедно с други плодове - дини, круши, ябълки. После раздават плодовете на съседи и роднини. В малките градове и села на България все още са живи колоритните народни обичаи, свързани с Преображение Господне. Правят се панаири, разменят се животни и стоки. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби.