Нашият съгражданин Борис Георгиев, които е студент в Университета в Орхус, Дания, спечели второ място на световния конкурс “Най-добра дипломна работа за 2012″. Конкурсът се проведе в Канада.
Борис е завършил Френската гимназия в София, а в момента е магистър в Орхус. Той даде специално интервю за АкадемикаБГ/akademika.bg, което публикуваме.

1. Как се чувстваш след получаването на наградата?
- Благодаря за проявения интерес. Вече емоциите утихнаха, но приятното чувство и удовлетворението от добре свършената работа си остават. Дадох всичко от себе си и мисля, че представянето беше на добро ниво. Най-вече съм радостен, че като българин успях да стигна до това ниво, а един вид се отблагодарих на университета ми, представлявайки го на най-престижното състезание по икономика за бакалаври. В този смисъл съм радостен от второто място и се надявам да има още успехи, достойни за национална радост.

2. Разкажи ни малко повече за самата същност на състезанието?
- То е най-мащабното и влиятелно състезание в света за студенти-бакалаври. Провежда се всяка година по време на световната икономическа конференция на Международното Атлантическо Икономическо Общество (IAES) на различни места по света. Тази година беше в Монреал, Канада – под егидата на едни от най-влиятелните икономисти – Алберто Алесина (Харвард) и Рейнард Нек (Университета в Клагенфурт).
За да участва студент в състезанието е нужно да изпрати дипломната си работа на IAES в определен срок. Работата трябва да не надхвърля повече то 20 страници, тъй като печелившата дипломна работа се публикува в реномиран икономически журнал и това е условието от страна на издателите. Всяка година стотици студенти от много университети изпращат своите научни разработки. След като бъдат получени всички дипломни работи следва дълъг процес от 2 месеца, през който се оценява съдържанието, научното качество, стил, научни открития и годност и други критерии. Хубавата страна на оценяването е, че то е напълно безпристрастно и анонимно. От всяка дипломна работа се махат имената и университета и се изпраща на 12 съдии (икономисти) по света, които не се познават и имат за цел да оценят научния труд. В последствие се изчислява кои 4 дипломни работи са най-добрите за годината и имената на финалистите се анонсират на сайта на световната организация.
Тази година на финала бяха избрани студенти от следните висши учебни висши заведения: Университета в Орхус (Дания), Станфорд (САЩ), Университета в Минесота (САЩ) и Уоруик (Великобритания). За първи път от създаването на този конкурс, българин успява да достигне до финала и да заеме това престижно място. Същото се отнася и до моя университет – досега той не бе достигал до финала на престижното състезание.

3. Какво представляваше твоята дипломна работа?
- Моята дипломна работа представлява научно изследване на взаимовръзката между публичния дълг и икономическия растеж, като анализът е базиран върху панел от 12 европейски страни членки на Еврозоната. Интересът ми към темата е продиктуван от дълговата криза в голяма част от европейските страни, както и изчисляването на ефекта от покачването на дълга върху икономическия растеж на държавите. В дипломната работа съм изготвил 4 иконометрични модели. Първият доказва, че причинно-следствената връзка между публичния дълг и икономическия растеж е в посока от понижаване на икономическия растеж към увеличаване на публичния дълг. Вторият модел аналитично показва ефекта върху публичния дълг на редица фактори. Третият модел е всъщност пресъздаване на икономическия модел за растеж на Солоу и към него прибавям публичния дълг. В крайна сметка откритието ми е, че в тази икономическа рамка, публичният дълг няма значителен директен ефект върху растежа на БВП на глава от населението. Финално представям и доказателства, които подкрепят хипотезата, че увеличаване на публичния дълг води до понижаване на държавните, както и частните инвестиции в икономиката.

4. Колко време ти трябваше да я подготвиш?
- Дипломната работа започнах да я пиша в началото на 2012 (януари) и я завърших на първи май. В последствие имах публична защита на работата на 28-ми май. Това са изискванията на университета и всеки студент е задължен да ги спазва и да представи дипломна работа, за да получи бакалавърска степен.

5. Как премина самото състезание? Как ти се сториха конкурентите – какви бяха техните теми?

- Самото състезание премина добре. Всеки един от финалистите презентира своята дипломна работа за 20 минути и след това имаше 5 минутна сесия с въпроси от страна на съдиите и журито в залата. Падна ми се честта първи да презентирам и това, честно казано, ме зарадва понеже се чувствах добре и сигурен в своята работа. В този смисъл не бях много притеснен преди началото, ами просто чаках момента, в който ще излезна и ще представя моето научно изследване.
Конкуренцията наистина беше много голяма и разработките на останалите участници бяха на високо ниво. Всички се бяха подготвили за състезанието и се постарах да се представят в най-добрата си светлина. Колегата от университета в Станфорд беше писал за монетарната политика на САЩ, а аз за фискалните последствия от дълговата криза на европейските страни. Двете теми бяха от сферата на макроикономиката. Останалите 2 участнички бяха представили по-приложни дипломни работа, където едната беше анализирала пазарните стратегии за ценообразуване на големи вериги супермаркети, а пък другата участничка беше изследвала ефекта от въвеждането на EBT зелени карти в САЩ в сравнение с предишната система.

6. Какви са твоите планове за професионално развитие?
- В момента следвам елитна магистратура по количествена икономика (Quantitative Economics) в Университета в Орхус и плановете ми в близко бъдеще са да стана кандидат на науките и да следвам докторска степен. Като дългосрочни планове за кариера смятам да се ориентирам в консултантския бизнес като за начало. Иначе моята детска мечта е да създам собствена авиокомпания, та в този смисъл бих искал да се развивам в тази индустрия, понеже авиацията ми е най-голямата страст.

7. Защо избра обучението в чужбина пред това в България и какво повече мислиш, че ти даде то за тези години?
- Както голяма част от кандидат-студентите в България, така и аз, когато кандидатствах през 2009 се бях ориентирал към чуждестранни университети, заради по-доброто качество на образованието, кариерни перспективи и реализация. От друга страна избрах да дойда в Дания, защото университетът е в топ 100 на света и напредва стремглаво всяка година, което еднозначно показва нивото. Друг много важен фактор е и цената на обучението. В Дания то е безплатно за студенти, идващи от държави членки на Европейския съюз. В този смисъл не виждах здрав разум в това да се инвестират над 50 000 паунда за образование в Англия, когато същото, да не кажа и по-добро, може да се придобие за 0 датски крони в една от най-богатите и уредени държави в Европа.
Трудно бих могъл да направя сравнение между българските ВУЗове и тези в чужбина, тъй като не съм учил в български университет. Смея обаче да твърдя, че скандинавското образование се слави като едно от най-солидните и престижни по света. Голяма част от преподавателите в университета са чужденци и идват от водещи световни институции и икономически факултети. Това само показва високото качество на образование и чудесната атмосфера за един приятен академичен живот. Тук е моментът да споделя, че до голяма степен дължа академичното си развитие на него, тъй като той ми даде основите в икономиката и продължава да ме обогатява умствено. В този смисъл, образованието тук ме научи на много труд, дисциплина и любов към икономиката. Всеки тук започва наравно и има възможността да се развие, колкото пожелае стига да е готов да се посвети напълно и да инвестира много часове в дадена сфера. Тази социална равнопоставеност, която е много типична за скандинавските държави, прави ученето и общуването по-лесно, тъй като отношенията са много приятелски между професори и ученици.