Обичаят на определен ден да се погаждат номера на приятели и близки идва от древността. Свързан е с празниците на Хилария в Рим /на 25 март/ и Хули в Индия.
Най-вероятно датата е свързана с пролетното равноденствие  и настъпването на пролетта., когато природата се шегува с нас – ту ни се усмихва слънце, ту ни залива летен дъжд.
Все още се спори в коя точно култура  се е появила най-напред традицията „да се въртят номера”.
Според едната версия Първи април е обявен за празник на лъжата от бургундският херцог Филип и неговия шут. Целта била чрез измислиците да се казват неудобни истини, за да не се обидят управляващите.
Мнозинството от изследователите на обичая смята, че първоаприлските шеги са се родили стотина години по-късно – през 1582 година.
По онова време празненствата по случай на новата година продължавали 8 дни. Фиестите започвали от 25 април, а кулминацията била на 1-ви април. Крал  Чарлз ІХ обаче въвежда Григорианския календар , според който новата година настъпва на 1-ви януари. Тъй като новините все ощке пътували „пеша”, доста хора още няколко години не знаели за промяната на календара. Други пък отказвали да приемат нововъведението и продължавали да празнуват нова година на 1-ви април. На тях им лепнали етикета „глупаци” и ставали обект на всеобща подигравка. Много често ги пращали „за зелен хайвер” или ими изигравали различни номера. Така с течение на времето във франция се установила традицията на 1-ви април да се правят номера.
През 18 век традицията се пренесла от Франция в Англия и Шотландия, а по-късно и в американските колонии.
Така Първи април се превърнал в в ден на шегата и смеха в цял свят като всеки народ влага свой привкус на празника.