Извънредно заседание на Общинския съвет

гражданина Георгиев винаги е бил комунист по убеждение и душа. При такива като него е важен поста, а не господаря на когото служат. Затова така бърза такива като него се отрекоха и ще се отрекат от Бойко /горко му /, както преди време се отрекоха от комунистическото си минало, на което между другото дължат образованието и всичко това, което са сега.Докато такива мижитурки ни управляват няма как да сме европейска държава.
Бедни ми Бойко тежко ти и горко с такива съмишленици, които са готови да те предадат не за тридесет сребърника, а само да си спасят кожата и да се наместят и при следващите управляващи.

gragdanino 15 - li4i, 4e malko 4asove si u4il pri Daskal Petio Popa,pak i ni6to ne si razbral, 6toto si mislil kak da hvali6 kmetovete i sled vekove

Кмета не е страшен, стига да сме единни, но не сме! Има си кръг от облаготетелствани и техните роднини и подчинени и т.н. Да не говорим за безличните тъпчовци, които дайе и не знаят защо го подкрепят! Оставете го този кмет че има заболявания и....Бойко е по млад от него и ето не издържа, в болница е,ама не в Етрополската а в Лозенец.

Погледнете кои са общинските съветници от ГЕРБ.Всички до един са слагачи и гюведжари.Ролята им е само да гласуват далаверите на комарджиите.

А кой е председател на Общинския съвет

Лека му пръст на Петьо Попа че споменавам името му.#15,нямаш право с името на този човек да оправдаваш действията на едни негодници.Когато Петьо Попа преподаваше в гимназията Андреев беше директор на сградостроителното училище.И това беше по две причини:Първо защото Андреев е номенклатура на комунистите и второ защото Андреев няма качествата да преподава на това ниво.В сградото цареше пълна анархия,по коридорите се плюеха семки.Бюфета беше като кръчма и се пушеше свободно от учениците.Държеше го Димитър Бунта.По същото време Линко беше сервитьор на "Еверест".Там по цели нощи се правеха оргии от Андреев и един партиен секретар на града викаха му Рапоня.Не вярвам Петьо Попа да е наричал някой от тези хора с гравно "Ч"

Точно така си беше.Нивото му е сградостроителното училище,на което беше директор.Гимназията открай време си е елитарно училище.От нея са излезли много успели хора.Благодарение на на УЧИТЕЛИТЕ-ЧОВЕЦИ,които имахме.Ако не беше вечния директор.едва ли някоя щеше да му обърне внимание.

Да си спомним и за един друг Човек-Марин Димитров КУФАРА от Трудовец. Учител по химия в гимназията.Всички тези,които знаехме,защо сме в училището не можехме да си помислим дори,че ще бъдем неподготвени в неговите часове.Беше чест и гордост ,че сме избрани в неговия кръжок по химия. Решавахме задачи, слушахме за първи път "Щурците",които ни пускаше от хранилището.Тогава още не беше построена напълно новата сграда и всички учехме в старото училище.И когато една вечер чистачката си беше тръгнала и заключила вратата,той ни помогна да минем през прозореца на първия етаж-откъм "Руски" ,а сам остана да спи в кабинета .Защото нямаше кой да затвори прозореца отвътре.Но му направиха постановка.С една от най- посредствените ученички,съученичка на Марин Кубетски .А другата беше дъщеря на "виден управител на ресторант" и го уволниха. И двете сега "щастливо" омъжени. УЧИТЕЛЬО,където и да си ПОКЛОН. На всичките си сбирки си спомняме за теб и Петьо Попа.

ГОЛЯМ! НАИСТИНА ГОЛЯМ! ВЕЛИК! "МАЛКИЯТ СВЕТЪЛ ПРОЗОРЕЦ"-любимата ни песен на "Щурците ".

Поезията която ни четеше ,помните ли?
Някой ден ти ще дойдеш във
моята стая,казвам моя ,макар ,че
чия е не зная.Беше празна когато
влязох тук един ден и нямаше друго
във нея освен наниз чушки ,червени,
като малък пожар,на стената отсреща
белосана с вар.Останах и вече тука
дълго живея и всеки ден чакам
да дойдеш във нея.
Ти ще дойдеш във моята стая
Ще дойдеш и дрехите си ще
хвърлиш на стола и пред мен
ще застанеш неподвижна игола
във своята невиждана до днес
красота,ослепително бяла с
червени уста ,по -червени
от чушките на стената отсреща
И ръка аз съм теб ще протегна
гореща и двама ще легнем-аз
до теб,ти до мене.
И туй само го мисля,но знам
един ден във тази моя, не моя
стая днес или утре ти ще
дойдеш накрая!

Господине,№32 ние сме милозлив народ и съчувстваме на кой ли не.А на нас .......

А филма "КОСА" №29 които бяхме гледали наскоро и с нетърпение очаквахме неговото мнение.Защото той разбираше и от кино,Музика,театър, поезия,волейбол.За нас тогавашните 17-18 годишни косата беше символ на свободата и независимостта.Когато си млад ,мислиш, че изразяването на бунта с дълга коса е много ЯКО. Животът върви около нас ,нещата се затварят и поемат в свое русло.И пред очите ми е той-висок,леко прегърбен,с неизменния куфар в ръка.