На този ден преди 135 години е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага край на Руско-турската война 1877-1878 г.
Трети март е Национален празник на България.
Датата 3 март слага начало на Третата българска държава.


Само днес в чест на 135 години от Освобождението ще може да се види оригиналът на Самарското знаме в Националния военноисторически музей, който по традиция на 3 март обявява "Ден на отворените врати".


Националният празник ще бъде честван и в Етрополе, като в програмата е включено:
На централния площад в Етрополе:
11:00 часа -  Тържествено вдигане на Националното знаме на РБългария 
11:15 часа -  Поднасяне на венци и цветя пред Паметника на загиналите във войните етрополци  
11:30 часа – Изпълнения на Младежки духов оркестър - гр. Етрополе 
В големия салон на НЧ „Тодор Пеев-1871”:
18:00 часа – Празнично слово на Кмета на община Етрополе;
18:05 часа – Празничен концерт, с участието на Володя Стоянов – Войводата и Ансамбъл „Балканска Младост” при НЧ „Т. Пеев-1871”;
 
От 1888 година Трети март се е празнувал като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Само един път като официален празник денят е бил отбелязан през 1978 година по повод 100-годишнината от Освобождението.
Десет години по-късно денят е обявен за официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. - за Национален празник.


Санстефанският мир е подписан на 3 март (19 февруари стар стил). Тази дата е избрана, защото съвпада с коронацията на император Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 г., за което той получава прозвището Освободител.
Договорът е прелиминарен - т. е. предварителен и подлежи на одобрение от останалите Велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.
Според текстовете в договора, засягащи България, тя е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта.
Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.


Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Санстефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров.
Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 г., с която султанът легитимира християнското православно вероизповедание на българското население.