"Гошо, убий я!", "Дай телефона, ма!", "Майка ти дейба!", "Снимай, бе тъпанар!"... са озверелите викове на учениците от два видеоклипа, снимани с мобилни телефони в час и качени по-късно в Интернет. Едното действие се развива в Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника в Пловдив, а другото - в Професионалната гимназия по подемна, строителна и транспортна техника в София.

Това са единствените разлики между събитията. И в двата случая видеото показва малки класове само от момчета. Част от тях крещят, вият и се хилят нечленоразделно, докато един-двама малтретират учителката. С думи. Заплахи. Обиди. Псувни. Със замахвания. С притискане в ъгъла. Блъскане. С обръщане на чинове. На бюрото й. С хвърляне на тетрадки по нея.

С юмруци

Тези инциденти на насилие в училище не са изолирани, първите или единствените. Те са част от вълната новини като "Тринайсетгодишна наби учителката си в час по физическо", "Ще бутат с анкета директорка биячка" от тази година и "Седмокласник наръга съученик с джобно ножче" от миналата. А помните ли далечната 2004 г., когато две непълнолетни момичета убиха своя съученичка и захвърлиха тялото й в асансьорна шахта в Пловдив, а в Перник седмнайсетгодишен заколи съученик и го разфасова?

Новините на свой ред отразяват само част от насилието в училище и то, когато се стигне до фатални крайности. Защото от години психолози предупреждават, че агресията в клас е проблем, но не се взимат никакви мерки за овладяването й. Нито има адекватни санкции срещу насилниците, било то учители или ученици, нито има реална защита на жертвите. За механизми на превенция на подобни случаи в българското училище въобще и не става дума.

В Пловдив 30-годишната учителка Мария Чулова започва да влиза в час, придружена от майка си - от страх. По данни на регионалния инспекторат по образование в града двете момчета - герои от телефонния клип, са изключени, а директорът е сменен поради навършване на пенсионна възраст. В София обаче месец след заснемането на видеото предприети мерки няма. Тепърва в четвъртък регионалният инспекторат започна проверка в училището.

В същото време на входа на гимназията ни посрещат с "директорката забрани да влизат външни лица". По думите на портиерката самата тя е излязла и не се знае кога ще се върне. След по-малко от пет минути нервна жена с къса черна коса и зачервени очи слиза по стълбите. "Случаят е приключен", изстрелва тя, без да попита кои сме и защо сме там.

"Всичко свърши. Не ни пречете да си вършим работата. Иначе ще потърся правата си по съдебен ред." И тя начертава с ръка въображаема линия на входа и добавя: "Вие сте дотук. Напуснете!" На въпроса: "Добре, а коя сте вие?" отговорът е: "Директорката Мария Баракова."

Но докато уж отсъстващата шефка на гимназията се опитва да капсулира проблема между стените на училищната сграда и да убеди медиите и обществото, че такъв изобщо няма, се оказва, че нищо не е свършило. На оградата десетина момчета чакат да започне последният им час за деня - по математика.

Пушат цигари, псуват се и... се бият

ОК, очевидно това е естественото им всекидневно общуване, но няма друга дума, с която да наречем действията им. Те се душат, ритат и дърпат за якетата. Облягат се на оградата и казват, че знаят за видеоклипа. "Е, кво толкоз е станало? Нишо й няма нали?!" повдига вежди момче в бяло горнище на анцуг и с гелосана коса във формата на гребен. "Тя тая все крещи. Те всички само ни крещят", обяснява друго. "Ние кво? Да си седим, докато ни крещят ли? Е па, нема."

Питаме дали други учители са подтикнали учениците да се държат така с тази госпожа, за да пуснат клипа в интернет и до медиите. Това е една от версиите, която проверява инспекторатът. Русолявото момче с белия анцуг като най-разговорлив взима думата: "А, да бе. Не. Че за кво? Те всичките учители са заедно. И ние сме заедно против тях."

Ваня Кастрева, началник на столичния инспекторат по образование, пък бърза да прехвърли топката на отговорността. Тя казва, че има вътрешни интриги в училището. Че щом преподаватели са изпратили записа на медиите, може би учители са манипулирали учениците да постъпят така. Че учителката отрича да е удряна. Че санкциите са извън инспектората, защото момчетата са пълнолетни и те трябва да бъдат наложени по съдебен ред.

Само че докато с явно облекчение Кастрева приписва инцидента на училищни междуособици, говори за наказания по принцип по веригата, без за миг да спомене за конкретни действия спрямо директорката, в клипа ясно се вижда как момчетата удрят учителката.

В случай на насилие

Когато упражнилите насилие са непълнолетни, случаят се отнася от жертвата до прокуратурата или Комисията за борба с противообществени прояви. Тя може да наложи наказания от извинение до настаняване във възпитателно училище-интернат. Също така може да сезира прокуратурата, ако прецени. Всеки един гражданин е в правото си да се обърне до полицията или прокуратурата за леки телесни повреди (шамар), нанесени му от пълнолетни.

За средни и тежки телесни повреди прокуратурата образува производство при подаден сигнал от полицията или от граждани, независимо от желанието на жертвата. Разследва го полицейски дознател и го подготвя за внасяне в съда под наблюдението на прокурор. В Пловдив учителката е сезирала прокуратурата и след разпитите в училище на дознатели се чака решението дали ще има дело. В същото време бащата на деветокласника заплашва да заведе дело срещу нея за морална обида. В София преподавателката отрича да е удряна, въпреки че на видеоклипа това се вижда ясно. В такъв случай всеки, гледал материала, може да подаде сигнал в полицията или прокуратурата.

Единствените варианти за наказания на учениците според Закона за народната просвета са предупреждение за изключване, преместване в друго училище, тоест изключване и преминаване на индивидуален план на обучение. В случая момчетата са дванайсти клас и им остават два месеца до дипломиране. Затова по думите на Кастрева те имат предупреждение за изключване. Миналата седмица министърът на образованието Даниел Вълчев каза, че в новия закон, който се очаква през есента, ще има ясна система за правата и задълженията на всички в училище.

По думите му ще бъде отделен фонд средства, които ще се отпускат на конкурсен принцип на директорите с програми за овладяване или превенция на насилие. От министерството не уточниха каква ще е сумата и как ще изглеждат новите правила. Вълчев коментира конкретните случаи на агресия с: "Като има насилие по улиците и не се спира на червен светофар, не може да се очаква дисциплината в училищата да върви гладко." И наистина, докато

Всички ние пасивно гледаме

как навсякъде се продават цигари и алкохол на непълнолетни и подминаваме с безразличие беззаконието по улиците, не може да очакваме в училище да се случва нещо различно. Последните години агресията в образователните институции е постоянно присъствие.

Още в средата на 90-те "Гумени глави" пеят: "Купих си днеска новата бата и исках да я изпробвам на някой в главата. В училището гадно на чина си седях и новата бухалка под чина си държах. Започна тогава кошмарният час, за решителен бой вече бях готов аз. А новата даскалка се направи на тарикатка, разбих главата тогава на тази скапана патка." Но едва сега благодарение на достъпните технологии директорите не могат да прикрият това, което се случва в поверените им институции, и подобни случаи са видими за всички.

Иван Игов, един от ръководителите на проекта на UNICEF "Училище без насилие", казва, че в момента положението е най-тежко, защото е времето на поколението на 90-те. Той обяснява, че това са децата на най-голямата криза на ценности, които са израснали заобиколени от насилие и съвсем естествено реагират на проблемите с агресия. Игов цитира статистика, според която 8% от учениците в България са жертви на системно малтретиране в училище, а 4% са насилници.

Той обяснява, че тези числа не са никак малки и показват, че във всеки един клас има и от двете групи деца. Игов, който е училищен психолог, допълва, че в страната около 60 непълнолетни се самоубиват всяка година, като причините за по-голямата част от тях са именно проблеми в училище.

Съвсем естествено е преходът в икономиката да върви ръка за ръка с такъв и в обществените ценности. Така например вече под семейство може да се разбира и един родител, баба и дядо, мама и партньорът й, двама еднополови осиновители и т.н. И точно поколението на 90-те преживява тези метаморфози.

В същото време училището остава нереформирано и здраво закотвено за патриархалните си ценности, като по този начин не може нито да е в крак с промените, нито да компенсира липсите, възникнали в семействата на децата, камо ли да обясни, че освен с насилие има и други начини за решаване на трудностите. Вяра Лазарова от "Асоциация за родителска активност" дава за пример как децата трябва да нарисуват в клас мама, татко и аз, когато много от тях живеят в съвсем друг състав вкъщи. "Тази институция е на светлинни години от процесите в обществото."

Училищните психолози пък не са задължителен щат. По-скоро те са луксозна бройка, от която директорите предпочитат да се лишат сега, когато са в сила делегираните бюджети, разказва Венета Младенова, която работи като такъв в София. Новата система на финансиране е причина и директорите да не наказват с изключване ученици, защото средствата се отпускат на брой записани в класовете. Което създава усещането за безнаказаност сред младите.

Експертите са категорични и единодушни, че коренът на несправянето с агресията е в прекъснатата връзка родители - учители - ученици. Разпространената представа, че учителят преподава, а не възпитава, липсата на комуникация между дома и училището на едно дете го кара да се усеща не достатъчно обгрижено и съответно безнаказано. Затова и хората в образователната система възлагат големи надежди на новия закон, който да стимулира тези връзки, да модернизира правата и задълженията на всички по веригата. Защото воля за промяна отвътре явно няма. Оттам излизат само видеоклипове на насилие по време на час.