Бойният вик "Ура" е твърде популярен,затова днес в различни разновидности го използват много европейски армии- Българската (Ура),руската (Уррей,Ура),английската (изписва се като hurray или hurrah,
но се чете~ "Ура",почти както при нас),португалската (Ура),украинската и белоруската (Ура),турската (Юруш~ Напред) и т.н. Изказани са различни хипотези за неговия произход и макар
у нас да се счита основно за древно-Български или руски,в чужбина битуват различни мнения относно призхода му-готски,сарматски,германски,татарски,
тюркски,"пра"-Български и т.н. Какво е буквалното му значение обаче никой досега не е успял смислено да обясни. А това,както ще видим по-долу,се дължи на голямото подценяване,с което в Европа и света се посреща Българското по установена от близо 300 години привичка. Което несъмнено се дължи на унищожаването след 1690 г. от турците на последните остатъци от благородническо съсловие в нашата страна и на вековната вече липса на аристократична опора за нашето изстрадало общество.
Сега у нас се приема,че бойният вик "Ура" е използван от или от всички "пра"-Българи по време на война,или поне от багатурите (офицерите),което обаче е твърде безпочвено,понеже те са били командващи войскови части и не е оправдано сам офицер да надава боен вик,а цялата армия зад него да мълчи. Според други тези този вик е бил изкоренен от турците след унищожаването на последните Български армии на Балканите (ок.1690 г.),а след Кримската война нашите въстаници го заимстват от руските армии,с които са имали досег. Според някои тези викът "Ура" произлиза от туркотатарското "юруш",с което монголо-татарските орди влизали в бой преди Аллах да инфектира съзнанието им. Каквато и да е истината,имаме зафиксиран арабоезичен писмен източник,според който бойния вик на Волжките Българи е бил "Барит". Неговото значение също не е добре обяснено и разтълкувано,понеже никой сегашен изследовател не е съумял да се постави на мястото на нашите деди и да вникне дълбоко в тяхната езическа народопсихология. Това обаче успя да го направи "Анализът",който се добра до изненадващо разбиващ резултат в това отношение,като разтълкува смисъла на бойния вик така убедително,че по-точно обяснение от неговото никога няма да бъде намерено.
Оказа се,че всички цитирани бойни викове,които звучат близко или далечно за нашето и за чуждестранното ухо,са имали нещо общо помежду си,което е убегнало на всички досегашни изследователи. И то е скрито в древната Българска езическа митология,от която сме се отказали отчасти доброволно,отчасти насила преди близо 1000* години. Съответното значение на така цитираните бойни викове е следното:


1. Уррей (в руския език,което се оказва най-близко до първообраза)= Юрей (Ярей,Арей: Богът на войната и яростта у древните Скити-Българи). Което означава,че при атака нашите деди не са се провиквали безсмислено,а са призовавали Бога на войната да им се притече на помощ!
2. Ура= Яро (съкратена форма на името "Ярей"), Бура (Буря- друго име на Бога на войната,който е бил и бог на разрушението).
3. Юруш (в турския език)= Ярош (Ярощ,Ярост): едно от имената на Бога на войната при Скитите,което още веднъж поставя под съмнение азиатския произход на първите тюрки. Името на тюрките иде от името на иранската (Арийската) област Туран (Тарим) в Средна Азия,затова не е логично езикът им да няма връзка с индоевропейските езици на индоариите и на ведическите племена,което вече е безспорно установен факт! Понеже в крайна сметка се оказва,че пра-тюрките не са били жълти монголоиди или черни дравиди,на каквито приличат техните потомци днес,а Скитско (Българско) племе,което говорело език,близък до езика на Перси,Шумери,Угро-Фини,Финики (Пуни),Хуни и пр. Така става ясно,че думите "Юруш" и "Ура" няма как да са тюркски,понеже "Ура" се ползва също от англичани и португалци,в чиито страни тюрки никога не са припарвали,но за сметка на това там са се преселили доста други Скитски (Български) племена като Визиготи (Масагети),Сакси (Сакци,Саки),Юти (Ути),Скоти (Скити),Англи (Онгли,Онгри) и пр. С това се опровергава версията,че "Ура" иде от турското "Ур" (Удрям,Удри),понеже турското Ур всъщност произлиза от нашето Удр (Удар- Български език). Думата Удар пък на своя страна иде от нашето Модар (Мадар,Мадара,Мъдъра,Удара),което е едно от имената на Бога на войната при древните Българи. Това се потвърждава от надписите около Мадарския конник,които до един обсъждат военни действия или мирни договори,при сключването на които нашите делегати е трябвало да се закълнат в Бога на войната!
4. Барит (боен вик на Волжките Българи)= Борит (в руския "език"= Бори се,Бори: виж и други думи с падежното окончание "-ИТ" като "Уходит","Стоит","Пить" и т.н. ,което означава,че Волжките Българи преди монголското нашествие са говорили диалект,много близък до днешния руски език. Тази дума също е свързана с Бога на войната,понеже е негов епитет както названията Барис (Борис= Бори се,Борес=Борец), Марес (Арес,Марс,Марис- при Келтите), Мариз (Бой,в съвременни Български диалекти от шопския край: виж "Маризене","Че го маризим" и пр.), Перкун (Перкач,Перкащ: виж диалектния израз "Яз че го пЕрем него!"), Перхун (Перун), Пердух (Пердах),от който иде името на македонския цар Пердика (Пердаха- епитет на Бога на войната),и т.н. С това се опровергава тезата,че "Ура" има връзка с друга наша древна дума- Оренда (~знание,път,закон,душевна сила),която буквално означава Орантя (Хоратя,без носовката),сиреч: убеждавам със силата на словото,агитирам,мотивирам за действие. Във връзка с нея е латинската дума Оратор (Хоратор= Който хорати,сиреч- убеждава хората или им рекламира своите тези). Думата Хоратя (Оратим) обаче няма връзка с думата "Хора",както би могло да се помисли,понеже е част от "Звуковото семантично гнездо".
Резултатите от тези авангардни проучвания на "Анализа" означават,че ако бъдещето позволи на науката да открие други бойни викове на някой от познатите ни древни народи,те до един ще са свързани с някое от имената на Бога на войната- един от най-важните богове на древните Българи. С това на загадките около значението на бойния вик "Ура" се слага окончателен край,а армиите,които го ползват и до днес трябва да знаят,че с него те призовават Бога на яростта и войната да се издигне между воините и да ги дари с победа.
-------------------------------------------------------------
* Това не е грешка- с тези 1000 години не искам да кажа,че тогава сме приели християнството,а че тогава византийските светски и църковни власти са ни наложили със сила онези аспекти на християнството,които не сме пожелали да приемем в периода 864-1018 г. При което не бива да забравяме,че покръстването от 864-65 г. е само един етап от покръстването на тогавашния Български народ,чието начало е поставено в 37 г. сл.Хр. от св.апостол Андрей.