За откриване на какво ли не напоследък се режат лентички, но да откриеш наново селото си?!...Оказа се, че може и без рязане на лентичка.
Шегата настрана, село Караш, Община Роман се открива за втори път. Историята накратко: подобно на разказа на Елин Пелин, жителите му до 50-те години на миналия век масово измирали от бъбречни заболявания. Причина за това и тук търсели във водата за пиене. И през 1950 година, с постановление, селото...е закрито. На жителите им е разрешено да се разселят навсякъде из страната. Напусналите получават готови жилища, като в Плевен има цяла Карашка махала.
Десет години по-късно мнозина се престрашават и се връщат по родните си домове. Днес има 50-тина човека, но през лятото хората се увеличават. Идват си потомците на някогашните жители. Вече има и такива, които се връщат да живеят постоянно в Караш.
Последните няколко години, в началото на месец септември, жителите му се събират на събор. Такъв беше организиран и днес, като тържествата започнаха от църковния храм.
Освен местни жители, да почетат събора бяха дошли областният управител на Врачанска област инж. Венцислав Василев, кметът на Роман инж. Красимир Петков, проф. Балабанов, което е потомък на оня проф. Балабанов, който през периода 1938-1942 година е бил  кмет на с. Караш и кметът на с. Лопян Лако Кръстев.
Цялата организация е паднала на плещите на кметския наместник крехкото създание Радка Герганова.
Оказва се, че това село има наистина интересна и богата история. Било е център на няколко съседни села, децата от които са учили в местното класно училище, което е открито е през далечната 1835 година като килийно. Тук са работили Петър Танков, завършил образованието си във Франция, Христо Грънчаров и създателят на Издателство „Хемус” Христо Хаджиев. В училището са учили Лазар Данов, поетът Георги Авгарски, художникът Никола Златев и академик Сава Гановски.
Имало е родилен дом и детска градина, в която на стаж като детска учителка е била поетесата Леда Милева.
За историята се разказва в подготвената в сградата на кметството изложба от документи, снимки, предмети, облекла, извадки от историята на училището, църквата и на селото като цяло и списък на кметовете му през годините. 
Църквата им е строена през 1862 година. Кметският наместник Радка Герганова сподели: „Благодарение на дарителите се постигна сегашното състояние на църквата.
Новото обновление започна през 2010 година с голямото лично дарение на Дончо Палавеев, наследник на известната дарителска фамилия Палавееви от Копривщица. Осигури се основен ремонт и препокриване на храма.
Включиха се още Добринка Иванова, Диана и Йордан Йорданови, Стайко Стайков, Силвия и Михаил Павлови и още много дарители с големи и по-малки суми”.


Нямаше да занимавам читателите на сайта с всичкото това, ако на събора не присъства и групата за автентичен фолклор от Лопян с ръководител Пейо Пеев. Те изненадаха богомолците  в църквата с исото, което подеха заедно с местната група, която пригласяше на свещеника при богослужението. 
След това на поляната пред кметството хористите ни изнесоха специално подготвена за случая програма. Сполучливо подбрания репертоар и безупречното изпълнение беше посрещнато с изненада и задоволство от местните жители.
Оказа се, че в Караш има потомци на преселени преди години хора от Лопян. Днес, трети братовчеди се срещнаха, без дори да подозират за съществуването си. Един от тези потомци е и съпругът на кметския наместник Радка Герганова.
В основата да бъдем днес в Караш е Любчо Николов Лазаров от Лопян, който живее в Хубавене, но тъщата му е от Караш.
Както се казва, примерът на жителите от това село го има. Дано и хората на други села в страната последват техния пример да преоткрият родните си домове. Па макар е без рязане на лентички.