Днес, 14 януари, е вторият ден от Етрополския ритуал „Пеене на пръстените”: наричанията.
След хороводната песен „Носи Неда студна вода”, изпълнена от смесената група  за народно пеене от жени и деца към читалището, започнаха и самите наричания.
Вчера, който беше пуснал своя нишан в украсеното с бръшлян и здравец котле, чакаше с трепет и вълнение какво  ще каже за него облечената в народна носия жена. „Кукорбашйката” изваждаше едно по едно накитите от котлето, а дружката й наричаше: за здраве, благоденствие, учение и работа, любов, сполучлив брак, щастие, късмет, придобивки, успехи и какви ли не още наричания караше хората да се радват от сърце.
След това оркестърът за народни хора към читалището подкани присъстващите за кръшно българско хоро около чешмата на майстор Зольо.
И пак се връщам мислено в онова време, когато тези два дни не са били просто ритуал, а част от битовото ежедневие на хората. И вероятно също са чакали с трепет и вълнение какво ще им каже жената. И са вярвали в предсказанието, а след това през цялата година са се надявали казаното да се случи.
Тези два дни са и част от поредицата зимни празници в Етрополе, когато хората са обличали най-хубавите си дрехи, събирали са се да се видят и да се повеселят след тежък труд на къра и в работилницата през лятото и есента.
Най-вероятно не са ръкопляскали след всяко предсказание, а са се кръстели покорно с нашенското „Дай,Боже!” на уста, за да се сбъдне.
Всеки е търсел своето упование и утеха, надежда и спасение, любов и вяра в бъдещето.
Вероятно затова този ритуал е създаден някога и се е запазил до ден днешен. А вчера и днес, той беше преповторен за сетен път, за да не се забравя и да се препредава на идните поколения.