Баскетболистът Райко Дундалов повече от половин година учи и тренира във втородивизионния "Линдънууд Юнивърсити" /САЩ/. Преди да замине за реномираното учебно заведение в Сейнт Чарлз /Мисури/, 21-годишният спортист, който е възпитаник на школите на "Пирин Благоевград" и "Балкан", се подвизаваше в българската "А" група с екипа на "Академик Благоевград". Визитата му в Щатите е втора, първата бе преди 4 години, когато завърши с отличен успех Х клас в "Уилбрахам Монсон Академи" /Спрингфийлд/. Тя обаче завърши предсрочно, защото неговото семейство не беше в състояние да покрива солидната финансова издръжка в училището. Сега обаче Р. Дундалов се пребори за пълна стипендия и не смята да се отказва. 


- Райко, какво означава пълната стипендия в "Линдънууд"?
- Училището покрива всичките ми разходи за храна, място за живеене, образование, учебници, помагала. Това годишно е около 40 000 долара. Откровено мога да кажа, че университетът прави този огромен жест за мен благодарение на баскетбола.
- Как си с английския език?
- Много добре. Наложи се пак да държа SAT и TOEFL, въпреки че съм ги минавал вече. Справих се, а първия семестър завърших с оценка 5,50. Тук държат на самоподготовката и ни засипват с домашни. Строги са и по отношение на дисциплината. Да отсъстваш от лекции е немислимо. Не ни правят компромиси дори когато се налага да пътуваме по цяла нощ заради участията ни в университетското първенство. Сутринта в 8.00 ч. те искат на училище. Спомням си, че веднъж, малко след идването ми, казах на майка ми в телефонен разговор: Мамо, докато завърша, сигурно косите ми ще побелеят! Сега си спомням с усмивка за това откровение, но тогава въобще не се шегувах. Моята майка Теменужка Дундалова ме подкрепя безрезервно във всяко едно отношение, дължа й всичко, което имам, безкрайно я уважавам и ценя.
- Какво следваш?
- Специалност се избира в края на II курс. Засега съм се ориентирал към "Международен бизнес", но има още време да помисля.
- Вярно ли е, че първокурсниците чужденци почти не играят в официални мачове?
- Има неписано правило тук, според което през първата година чужденците не играят. За щастие аз не мога да се оплача, защото разчитат на мен. Като единствен чужденец в отбора мислех, че съекипниците ми ще ме приемат трудно. Още от самото начало обаче се разбираме много добре. Като първокурсник имам по 3 точки, 4 борби и 12 минути средно на мач за сезона в конференция МIAA. В последните 4 срещи, включително и плейофния ни сблъсък, който загубихме и отпаднахме, треньорът ми даде повече време. В тях за 22 минути средно вкарах 10 точки и овладях 7 борби на мач. Радвам се и за друг детайл, запазих номера, с който играех преди в България - 15.
- Какво представлява режимът, който следвате?
- През сезона ставаме за фитнес в 6.00 ч. сутринта, а в 3.00 следобед имаме баскетболна тренировка. Между заниманията ходим на училище. Денят ми обикновено започва в 5.30 ч. и завършва в 6.00 ч. вечерта. След това пиша домашните. Единственият почивен ден е неделя. След всички тренировки, училище и домашна подготовка съм доста изморен и за дискотеки и развлечения от сорта не остава възможност, а и желание. Най-много през уикенда да отидем на разходка със съотборниците из града или до някой мол.
- Привикна ли с храната?
- Храната не е лоша, предимно американска кухня, но като цяло нямах проблем и свикнах бързо. Все пак не съм за първи път тук и опитът от предишния престой в Спрингфийлд ми помогна.
- Доста хора забравят откъде са тръгнали, когато напреднат с изкачването по стълбата на успеха?
- Дано никога не ми се случва такова нещо. Трудно бих могъл да забравя първия си треньор в "Пирин Благоевград" Бойко Филипов и клубния президент Юри Джаджаров. Продължавам да поддържам връзка с тях, винаги се виждаме, когато се връщам в Благоевград. Те бяха хората, които в точния момент ме изпратиха в школата на "Балкан" /Ботевград/, където ме пое треньорът Петър Клечков. Без тази основа нямаше да се получи.