Общо взето в култ в България се издига тарикатлъкът - тази т.нар. алекоконстантиновска байганьовщина. Това казва в интервю пред радио „Фокус" Васил Найденов.Известният певец смята, че тя не само, че преди години е осмивана в книгите и години наред е екранизирана и в театър, и къде ли не, обаче в момента това нещо наистина се издигна в култ. Хуморът ни е такъв, забавлението ни е такова, телевизионните модули са такива. Всичкото това нещо, този уж наивен тарикатлък балкански, в който някой се и усмихва под мустак и гледа да излъже всички, всеки и себе си дори, и майките си.


Според Найденов, тази регламентирана простотия беше издигната в убийствен култ и всички минават под знака, или по-скоро тези, които създават този модел изкуство, особено в телевизията, казват, че тъй като народът го търси, в името на народа.


Музикантът смята, че всяко едно изкуство е логично да има време на живот, да има адрес примерно към даден модел хора, или в дадено време, по отношение на стилистика, по отношение на вкус. Нормално е даден артист, певец, балетист или какъвто и ще да е актьор, да има някакъв музикален живот в определено време. Само че адски много нашата държава се опита да унищожи и успя да го направи, едно, две или три поколения артисти, които не бяха унищожени по този естествен път - тоест публиката вече не ги търси, те не са толкова актуални, не продават толкова албуми, или не правят концерти, или хиляди неща мога да изредя, на вас ви е ясно за какво говоря, пък и на драгия слушател също му е ясно.


Найденов продължава, че едни много подвижни хора, дошли отнякъде, демонстрират агресия и готовност на всяка цена да победят, на всяка цена да успеят, на всяка цена, било морална, или материална, защото сега през труп ще прескочат, само и само, а пък талантът при тях като че ли за жалост е изключително минимален, даже понякога абсолютно отсъства. Но пък това не им пречи да се явяват, да представят България в „Евровизия" като композитори или пък текстописци.


Общо взето всичкото това нещо, което го говоря, граничи с една тотална аномалия на можещите хора и много от тези можещи хора, които бяха преди години, а такива имаше - фактът, че ФСБ имат „Грами" за албум на Хосе Фелисиано, доколкото знам, в бившия соцлагер хората не се прескачат с „Грами" и „Оскар" през трима човека, това ние го спестяваме и занимаваме с по-важни неща - примерно гаджето на еди кой си футболист, който примерно той й купил кола, пък тя си имала самолетни фарове - и това трябва да ни занимава доста време от сутрин до вечер, завършва певецът.