В днешния си брой вестник „24 часа” припомня събитията от 27 август 2011 г., кагато в Ботевград двама маскирани и въоръжени ограбиха златрско ателие, отвлякоха случайни хора и стреляха срещу полицаи.


Бандитите използвали ден, в който полицаите били ангажирани с охрана на събор, и атакували магазина до площад "Саранск".
Полицейски коли завардват пътищата около софийското село Врачеш за отвлечен "Фиат Пунто". В районното в Ботевград привикват всички полицаи - тези, които охраняват събора в "Боженишки Урвич", колегите им в почивка, дори отпускарите.
В центъра на града двама маскирани са ограбили златар, стреляли са по полицаи и са отвлекли една след друга 3 коли. В едната има дете, съобщават си ченгетата по радиостанциите и джиесемите на 27 август 2011 г.
Минава 10 ч, събота е. На ул. "Горски пътник" във Врачеш млад мъж излиза от дома си и застива. Вижда как човек с карнавална маска с телесен цвят и нестествено къдрава коса, облечен в светъл работен гащеризон, събира златни накити от предната седалка на фиат.
Носи силиконови ръкавици и пистолет
Слага златото върху черни табели и ги реди една върху друга. Но усеща, че откъм къщата някой го наблюдава. Обръща се, втренчва се в Т. М. и му казва: "Спокойно, нищо не си видял." После тръгва към гората.
Когато полицаите блокират селото и слагат постове на пътя за манастира "Св. 40 мъченици" и с. Литаково, той вече е в местността Търсата и е сменил гащеризона с къси панталони и потник.
Трябва му алиби. Решава да тръгне към Литаково, където работи. Ако го потърсят, ще каже, че по време на грабежа е наглеждал нива със слънчоглед. Планът е добър, но не сработва.
След разследване, продължило повече от година, на подсъдимата скамейка сядат известният сред пандизчиите с интелекта си Владимир Пелов и Димитър Иванчев-Шошора. Пелов е обвинен за 7 престъпления, извършени само за половин час
- грабеж на злато от ателието на ул. "Саранск" 18 в Ботевград, 2 опита за убийство, 3 отвличания и отнемане на кола. Аверът му е даден на съд за съучастие в 3 от престъпленията.
Двамата се познават добре. От края на март 2007 г. до 6 ноември 2009 г. те обитават спално помещение № 1 на софийския затвор. Включени са в група номер 95. Пелов е пуснат предсрочно на 28 октомври 2010 г., около половин година след Шошора, и се връща в Ботевград.
Като в сериала "От местопрестъплението" МВР и прокуратурата изследват всякакви вещи след грабежа и отвличанията. Събират няколко папки с доказателства - повечето косвени, но според съда, свързани в здрава верига, с която Пелов и Шошора  да бъдат оковани - първият за 25 г., вторият - за 15 г.
Уликата, предизвикала най-много дискусии в съда, е специфичната за всеки човек миризма.
Уникалността е описана перфектно в "Парфюмът" на швейцарския писател Патрик Зюскинд. В науката тя се установява с т.нар. одорологични експертизи. Миризмите се изземват в специално произведени в медицински заводи буркани, в които се оставят парчета плат. Използват се ръкавици, обтрити с етилов спирт, и пинцета, с която се отварят пакети за пробите.
В закрити помещения мирисовите следи могат да се запазят до 72 часа, а на открито - до 24 ч. В случая те са иззети от отвлечените коли "Форд Галакси" и "Фиат Пунто" часове след като те са били зарязани. На експертите помагат кучетата Игнус и Реал. Те имат ролята на биологичен детектор.
Мирисът под предните седалки в изоставената във Врачеш кола е на Пелов, става ясно от писмените мотиви на съда за присъдата. Миризмите от предната и задната дясна седалка на другата кола - “Форд Галакси”, се оказват идентични с пробите, взети от двамата подсъдими.
Не е ясно кога Пелов и Шошора са планирали грабежа, при който изчезват накити за 51 728 лв. Знае се, че са се чули по телефона 2 седмици след излизането на Пелов от затвора. Златарският магазин се намира на 2-ия етаж в търговския център на площада в Ботевград и заема около 100 кв. м. Освен бижута в него се продават и дрехи.
 Ударен е в 9,24 ч от двама мъже с гумени маски. Те са уловени от 4 охранителни камери. Единият е със светли дрехи, черна шапка и нещо като куртка. Другият - със светла платнена шапка тип “идиотка”, тъмен панталон и тениска и риза, преметната на раменете.
“Това е обир”, изкрещява бандитът с черната шапка. Насочва пистолет срещу златаря Божидар Бешков, който в последния миг прави опит да скрие част от бижутата.
 
Блъска манекен и почва да вика: “Помощ, ограбиха ме!” Нападателят го удря с пистолета по главата и го дръпва от прозореца. Изтичва до щанда, грабва няколко табли с бижута и придържайки ги към гърдите си хуква навън. Аверът му блъска два щанда към Бешков и също побягва.
В 9:24:41 ч маскираните са пред магазина, но за лош късмет са забелязани от цивилен катаджия. Той е със семейството си в “Сладоледения бар” срещу входа и е чул виковете на Бешков. Полицаят скача и подгонва бандитите. Обажда се на тел. 112. Оттам го свързват с дежурния в РПУ и той съобщава маршрута на бегълците. По радиостанция информацията се предава на патрулка.
В гонката се включват и 2-ма гардове от фирма, която пази обект наблизо. Бандитите стигат до паркинг зад блока на бул. “България” 7, където шофьор на “Форд Галакси” тъкмо откача колана си и слиза. Маскираните отварят вратите, единият насочва пистолет срещу главата на Т. Чобанов и му нарежда: “Карай”. Другият сяда отзад.
Чобанов потегля, но пътят му е препречен от пикап. “Блъскай го и карай”, нарежда въоръженият. Шофьорът обаче спира. Полицаите са вече наблизо и грабителите изскачат от колата, като част от плячката им се разпилява - 11 колиета, 51 чифта обици, гривна и 28 пръстена.
“Бягай”, казва на авера си онзи с черната шапка и се завърта с оръжие към онемелите хора наблизо. Двамата побягват към кръстовището на бул. “България” и ул. “17 ноември”. Изпускат още една черна табла с 9 колиета. Свиват в уличка зад блоковете 10, 12 и 14. Там Тони Йорданов и жена му товарят чанти с празни буркани за компоти в хечбека на “Форд Мондео”. Единият беглец опира пищова в гърба на мъжа и му казва: “Влизай в колата”. Другият избутва жената и тя пада. Йорданов потегля с вдигнат капак.
Двама полицаи вече го настигат. За да ги спре, единият бандит се прицелва, аверът му заляга и той  стреля през отворения заден капак.
Улицата се оказва без изход и взетият за заложник шофьор спира. Свива се и прикрива с ръце главата си.
Стрелецът бърза да излезе от купето. Обръща се към тичащите към него и вика: “Стой, полиция”. Протяга ръце, стреля и хуква. В това време полицай се хвърля върху авера му, сваля го на земята и го задържа. Грабителят още е с маската и метната на гърба риза. На колана му е закрепен нож в кания. Когато полицаят го поваля, от чантата му изпадат бижута.
Има 4-ма очевидци на боричкането. Един от тях се прикрива зад контейнер за смет, други се дръпват от балконите. След секунди избягалият бандит е изненадан от полицейски опел край ветеринарната аптека, но бързо се окопитва. Пак стреля и побягва въпреки виковете: “Стой на място”, “Полиция”.
Куршумите пробиват предния капак на опела. Късмет е, че не е ранена минувачка, която се връща от пазар. Младеж, оказал се при стрелбата между полицейския опел и стрелеца, се шмугва във фризьорски салон и остава невредим.
Беглецът отвлича поредна кола - “Фиат Пунто” с 3 врати, в която са сем. Николови и 9-годишният им син Георги. На път за събора те решават да спрат за вода на Стубленска чешма.
Бандитът обаче им разваля деня. Отваря фиата и с насочен пистолет нарежда на жената да слезе. На мъжа казва да кара и той потегля. Жена му се надига и крещи:
 “Детето ми остана в колата!”
Патрулка тръгва след фиата по стария път за София, но го губи. Фиатът е свърнал към Врачеш. Там грабителят пуска малкия Георги и баща му и вади на седалката кутия с бижута. Тогава е видян от жител на селото.
Вечерта телевизиите съобщават, че МВР издирва за грабежа Владимир Пелов. Шошора го е издал след ареста му. По-късно той увърта, че е казал на полицаите името на Владимир, “за да го оставят на мира”. А бил и подходящ - от “същия град е и е лежал в затвора”. Живее само на 6-7 минути от търговския център, известен в града като “Детски свят”.
Пелов е заловен едва след 2 седмици - на 12 септември, във вила в ботевградското с. Зелин, където живеят дядо му и глухонемият му вуйчо. Отрича да е замесен. (Виж карето долу). Оказва се, че 10-ина дни преди грабежа е посетил златарския магазин с майка си Тотка. Двамата уж искали да заменят зъболекарско злато, но се отказали.
При грабежа са задигнати 938 г 14-каратово злато, открити са само 496 грама. Маската на Пелов и оръжието, с което е стреляно по полицаите, не са намерени. Върху другата маска е открита ДНК на Шошора. Изследвани са гилзи, куршум и пробитият капак на полицейския опел. Заключението е, че гилзите са от един калибър и вероятно са изстреляни от пистолет “Зиг Зауер”. Записите от камери не са с високо качество, но според експерт бандитите са ползвали маски тип “домино”.
Разпитани са 19 очевидци и 9-годишното момче. Двама разпознават Пелов по стойката, специфичната форма на краката и мускул на врата.
Преди да обявят присъдите си, съдиите вземат предвид факта, че преди края на делото Шошора е възстановил 11 794 лв., близо половината от стойността на задигнатите накити, които бандитите не са разпилели.
Крадена кола изоставена пред дома на бивш полицай
Отнетият “Фиат Пунто” е открит отключен след обаждане в районното на Васил М., пенсиониран полицай от Ботевград. Синът му видял маскирания бандит да крачи към гората. Той го наблюдавал от чардака, но маскираният се обърнал рязко, върнал се и се загледал в него. Свидетелят се изплашил, прибрал се и позвънил на баща си.
При преследването двама полицаи тръгнали към яз. “Бебреш”, за да попречат на беглеца да стигне до София и да се скрие. На шосето срещнали пастир и той им казал, че фиатът не е минавал. Полицаите се върнали да обиколят из Врачеш. Колата им обаче се повредила. Едва тогава видели, че по нея има пробойни от стрелбата в Ботевград.
Версиите на подсъдимите недостоверни
Реакцията на кучетата към човешката миризма може да насочи успешно разследването, но не да се ползва от съда при постановяване на присъдата. Това е теза, поддържана от Златка Стефанова, адвокат на Владимир Пелов.
Практиката на Върховния касационен съд е противоречива - едни съдии приемат одорологичните експертизи за доказателства, други ги отхвърлят като негодни. Според Софийския окръжен съд те трябва да се оценяват като косвена улика наред с останалите доказателства.
Магистратите посочват, че обясненията на Пелов са непоследователни и взаимно се отричат. Чрез тях не може “да бъдат опровергани или подложени на съмнение разпечатките за проведените телефонни разговори, както и заключението на техническата експертиза, изследвала мобилните телефони”, пише съдът в мотивите си. Той приема за защитна версията на Пелов и Шошора, че са си говорили по джиесемите не за предстоящия удар, а за заем от 2000 лв. за ремонт на апартамент на бул. “България”. Шошора настоявал да му бъдат върнати парите, за да си купи кола. По делото обаче е доказано, че той вече е имал две.
Като недостоверни са отхвърлени и показания на 6-7 свидетели, които по различен начин подкрепят алибито на Пелов. Двама от тях твърдят, че по времето на грабежа Пелов е бил на друго място, а после жена му го закарала на работа.
Като смекчаващи вината обстоятелства са приети два факта от биографията на Шошора - като дете останал без баща, а по-късно станал жертва и на грабеж с насилие, за които не искал да говори.
Шошора и аверът му ще доизлежават стари присъди
Преди грабежа в Ботевград Шошора е осъждан по 7 дела. Присъдите по някои от тях са групирани и му е наложено общо наказание от 15 г. затвор.
Шошора попада пак в ареста година и 4 месеца след освобождаването му от затвора, докато е в изпитателен срок. Затова сега наред с присъдата от Софийския окръжен съд трябва да изтърпи още 5 години, 6 месеца и 2 дни - остатъка от опростено старо наказание.
Пелов пък има 4 дела зад гърба си. Лежал е в затвора за грабеж и убийство на сарафа Ганчо Караиванов на 16 август 1997 г. Той е собственик на пловдивското обменно бюро “Еми”. Застрелян е с пистолет в главата пред жена му Марияна на улицата пред дома им. Изчезва куфарче с 1000 марки, $ 1500, 15 500 австрийски шилинга и 700 000 стари лева. След 2-годишно издирване Пелов е даден на съд с Лазар Марков, в чийто дом е открит пистолетът, с който е убит сарафът. Пелов отнася 20 г. затвор, но е пуснат след 6 години, 11 месеца и 12 дни от присъдата. Имал добро поведение в затвора и успехи като задочен студент по екология в СУ “Св. Кл. Охридски”.
Пред съда тази пролет Пелов казва, че очаква да го оправдаят за грабежа, отвличанията и стрелбата в Ботевград, понеже не ги е извършил. Като всеки затворник той омаловажава своите роли по делата. Преди години призна пред “24 часа”, че първото му дело е за “неистински паспорти”, но уточни: “Моето участие в престъплението бе формално. Имаше замесени и други хора, но се признах за виновен”.
И Пелов, и Шошора са затворници, които се стремят към просвета. Пелов учи екология още докато е зад решетките, а Шошора се записва да следва след освобождаването му. Приет е задочно в Колежа по телекомуникации и пощи в София, специалност “Телекомуникационни технологии”.