Днес, 6 ноември 2014 година, отбелязахме 100-годишнината от рождението на етрополеца генерал лейтенант Димитър Гръбчев - предан на родината ни българин, държавен деец и военен ръководител. 
Пред бюст-паметника на Димитър Гръбчев, до Исторически музей Етрополе, където беше тържеството, бяха дошли да отдадат заслужена почит пред неговия живот и дело бяха  Венета Гергова и  Росица Христова - заместник-кметове на община Етрополе, генерал лейтенант Димитър Владимиров /началник на НСО 1992-2004/, генерал лейтенант Румен Миланов /началник на НСО 2004-2007/, генерал лейтенант Димитър Димитров /началник на НСО 2007-2012/, бригадирен генерал Стоян Томчев /заместник-началник на НСО 2007-2012/, полковник Петър Антонов, роднини, близки, приятели и граждани.
Генерал лейтенант Димитър Димитров говори за живота и делото на генерал Димитър Гръбчев, като за символ на гражданска смелост и себеотрицание, благодарение на своята преданост към професията и Отечеството.
„Всяко селище има своите герои, които тачи и с които се гордее, герои, надраснали с величието си своето време, оставили светла диря в душите и паметта на хората. Такава личност бе генерал лейтенант Димитър Гръбчев"- с тези силни думи генерал Димитров въведе присъстващите в краткия очерк за житейския път на този голям етрополец.
Последва прочувствено слово на Иванка Антонова - сестра на генерал Гръбчев, която разказа за неговия живот, за неговите дела, чувства и емоции, като човек, който го познава изключително добре, и който е съпреживял заедно с него и мигове на радост, но и мигове на тъга. Сърдечни благодарности Иванка Антонова отправи към всички официални гости, заделили време от своето натоварено ежедневие, за да бъдат в този ден със семейството и близките му и да се поклонят пред паметта му.
Безкрайният разказ за живота на Генерала продъли Христо Василев-негов приятел. В заключение той добави, че „Обществото не бива да забравя такива хора. Да си спомня за тях и техните идеали, а пред паметниците им винаги да има свежи цветя".
Ивета Василева и Петя Димиторва от Литературния кръжок при НЧ „Тодор Пеев-1871" рецитираха стихове, посветени на Димитър Гръбчев, както и негови собствени стихове. Защото, както е написал в своето стихотворение поетът Първан Стефанов - „Той е можел поет да стане".
След приключването на тържествената, емоционална програма, пред бюст-паметника, венци и цветя бяха поднесени от: кмета на община Етрополе инж. Богомил Георгиев и председателя на Общински съвет-гр. Етрополе  Христо Андреев, близки и роднини, Общински съвет на БСП, НЧ „Тодор Пеев-1871", Исторически музей-гр. Етрополе, Български антифашистки съюз, Алианс „Български командоси”, живещите на улица „Димитър Гръбчев" и граждани.
С минута мълчание присъстващите отдадоха почит пред паметта и делото на генерал Димитър Гръбчев.
След края  тържеството, присъстващите бяха поканени в Историческия музей, където е уредена изложба от лични вещи на генерал-лейтенант Димитър Гръбчев: негови униформи и оръжия, значки и ордени, семейни портрети и снимки от неговия живот.
Изложбата откри заместник-кметът Росица Христова, която поздрави официалните гости и заяви, че Общината и за напред ще продължава традицията в отдаването на почит и признателност на всички онези големи българи, оставили светла диря в нашата история, за да не бъдат забравени техните имена и дела.
Организатори на честването са Общинска администрация, Историческият музей близки и приятели на генерал Димитър Гръбчев.
Водещ беше Румен Петров.


Кратка информация за генерал лейтенант Димитър Гръбчев:
Генерал лейтенант Димитър Гръбчев е роден на 6 ноември 1914 г. в град Етрополе, в бедно, но със здрав български дух семейство.
След като завършва основното си образование в родния град, той заминава за София и продължава образованието си в Държавното средно техническо училище „Цар Борис ІІІ", но издръжката е непосилна за семейството и той прекъсва учението си. Започва работа в печатница „Деведжиев" - легален орган на Българската работническа партия. През 1933 г. се премества в Пловдивската нелегална печатница. Същата година е арестуван и осъден на пет години строг затвор.
На 27 юни 1937 г., по повод раждането на престолонаследника Симеон ІІ, е освободен и се връща в Етрополе. Малко след това започва работа в Придворната печатница, а през 1941 г, работи като словослагател в Университетската печатница.
По време на Втората световна война участва в Съпротивителното движение. Въпреки тежкия живот генерал Димитър Гръбчев не престава да се самообразова и израства във военната служба.
През 1947 г. завършва б-месечна школа в Москва. Бива му поверено отделение „Охрана", което след това прераства в самостоятелен отдел, а негов началник става именно Димитър Гръбчев.
От 15 май 1954 г. е назначен за началник на Управлението за безопасност и охрана, която длъжност заема до края на своя живот.
За изключителния му принос като офицер в Службите за охрана, Димитър Гръбчев е награждаван с. държавни отличия. Посмъртно е награден с медал „За заслуги в сигурността и обществения ред".
На 2 септември 1968 г. генерал-лейтенант Димитър Гръбчев умира при изпълнение на служебния си дълг.
Текст: