Ако през 2014-а имаше летни олимпийски игри, България вероятно щеше да има един, а дори и два златни медала. Това заключение, разбира се много условно, е на базата на родните резултати в световните първенства по олимпийските спортове. Но и не звучи оптимистично дори и на фона на рехавата колекция от сребро и бронз, с която се върнаха олимпийците ни от Лондон 2012. Защото за 2014-а ще е трудно да се състави пълнокръвна десетка във вече започналата анкета за Спортист №1 на годината.


Гласуването ще е до края на седмицата и едва ли започващото световно по плуване в Доха ще му повлияе сериозно.


Григор Димитров направи големият си пробив. Завършва годината като № 11 в света, спечели турнирите в Акапулко, Букурещ и Куинс. И вече е в подножието на Големия шлем.


Художествената гимнастика грабна в Измир световна титла при ансамблите в многобоя след 19-годишно чакане. Триумфът на момичетата на Ина Ананиева всъщност е в единствената олимпийска дисциплина, в която взехме злато през годината.


Горе-долу така е и в женския бокс, но там категорията, в която Станимира Петрова триумфира на шампионата на планетата в Южна Корея, все пак не е олимпийска. Но може да се очаква, че и на олимпийския ринг новата световна шампионка ще е доста силна.


Боксьорите през 2014-а бяха незабележими. Боят на Кубрат Пулев при супертежките професионалисти с Кличко е извън олимпийския обхват. Пък и Кобрата заслужи мача с изяви през 2012-а и 2013-а...


Факт е, че европейските първенства все повече стават "нашите шампионати". Не е трудно да се прогнозира, че именно успехи и успехчета от континенталните надпревари все повече ще пълнят отчетите на федерациите. И участието на финал на световно все по-често занапред ще се приема като много сериозен повод за гордост.


В спортовете, които приключват годината в приповдигнато настроение, влиза и кану-каякът. Двата сребърни медала от световното на Станилия Стаменова (тя взе и евротитла) и на Мирослав Кирчев сякаш бяха малко неочаквани за неспециалистите. Но дойдоха навреме да подскажат - надеждите, че тук се оформя нещо сериозно, не са без основание.


След 10 години на лутане, скандали и наказания за допинг в щангите надигнаха глава. Иван Марков стигна до сребро, но имаше сили и за злато на световното в Алмати. Той и Ивайло Филев станаха европейски шампиони в Тел Авив, където на български адрес отидоха още едно сребро и 3 бронза.


Тежък срив записа най-успешният ни спорт. С тежката си огърлица от титли борбата през десетилетията е формирала и отношението ни към нея като към последен, но стабилен рубеж за печелене на медали от големи първенства. През 2014-а просто не стана. Два европейски триумфа на Станка Златева и Александър Костадинов. И едничък световен бронз на Тайбе Юсеин. Прекалено малко за традициите и начина на работа в родната борба. Независимо от среброто (Любомир Димитров) и шестте бронза (Борислав Новачков, Мирослав Киров, Тайбе Юсеин, Виктория Бобева, Мими Христова и Джанан Манолова) от европейското във Финландия.


Леката атлетика записа 8 континентални финала в Цюрих. Но не взе и един медал. Ивет Лалова остана пета в най-авторитетната дисциплина - 100 м. Толкова.


Гребането има шесто място на световното на двойката скул Георги Божилов и Кристиан Василев. Толкова.


Плуването се гордее с двата европейски финала и трите нови силни рекорда на Нина Рангелова. Толкова.


Спортната стрелба също има... финали, но на световно - седмо място на Антоанета Бонева и осмо на Самуил Донков, и двамата на пистолет. Толкова.


Дори с толкова не може да се похвали спортната гимнастика. Класирания в европейския миманс на шампионата в София, глътнал доста държавна пара и места след 80-ото на световното. Толкова.


Лъхна оптимизъм от вторите младежки олимпийски игри в Нанджин - 3 титли и 4 сребърни медала за България. Необходима е задължителната уговорка - едно е да имаш таланти и съвсем друго да ги доразвиеш при по-големите. Но запомнете тези имена - шампиони са Благой Найденов (бокс), Лидия Ненчева (спортна стрелба в тандем с Владимир Свечников от Узбекистан) и Божидар Андреев (вдигане на тежести). Сребъро грабнаха Бетина Темелкова (джудо), Кирил Милов (класическа борба), Душко Благовестов (бокс) и ансамбълът на грациите.


За другите индивидуални олимпийски спортове, които развиваме, просто няма какво да се каже.


Да не забравяме - и 2014-а все пак бе олимпийска година. В Сочи Александра Жекова имаше потенциал за медал в сноуборда, но малшанс я прати пета. Останалите ни участници, в най-добрия смисъл, бяха истински олимпийци в духа на Кубертен - участието е по-важно от класирането. Толкова.


А колективните спортове? Мъжкият волейбол изпадна от елита на Световната лига с незапомнените 11 загуби в групата. И дамите, и силният пол, завършиха 13-и на шампионатите на планетата.


Баскетболът записа една от най-неуспешните си европейски квалификации в историята. За националния по футбол всичко за (не)направеното вече е казано.


Резонно е да се стартира тотално презареждане и пренареждане на спортната ни система. Като търпеливо и спокойно се започне от най-малките. Добре би било, в подкрепа на идеите си, новият спортен министър Красен Кралев като за начало да изиска светкавично протоколите от държавните първенства за подрастващи от олимпийските федерации за последните 5 години. Там ще блеснат много истини. И данните от тях ще покажат, че българският спорт в момента се крепи на много крехка и дори пясъчна основа. И ако не смъртта, то поне опасността от изпадане в будна кома, вече чука на вратата.


В-к Труд,  Николай Кръстев