През различни етапи от развитието на държавата ни българинът е имал своите празници и чествания. И всичките те са с пожелания за здраве, дълголетие, плодородие и благополучие. Не всичко е останало през вековете, а това което е останало, е прераснало в традиция.
Така е и с „ПЕЕНЕ НА ПРЪСТЕНИ" в Етрополе. От незапомнени времена до днес ритуалът се предава от поколение на поколение. Много малко от това, което се прави днес, е изменено. Най-вече в наричанията: винаги са отразявали битовата характеристика на своето време.
Останало е да се прави в два дни и винаги на 13-ти и 14-ти януари, когато по стар стил се празнува Васильовден. И винаги на пл. Зольовец, до легендарната чешма на майстор Зольо, превърнала се в емблема на града.
През първия ден - на 13-ти януари е т.н. "Топене на пръстените”. В късния следобед на Площада „Зольовец" се събират млади и стари. След подканянето от „кокорбашийката”, хорото се извива сред множеството и  всеки може да пусне своя „нишан” в котлето с „мълчаната вода”. Раздават се и житни зърна, с които трябва да се преспи. По съня може да се предскаже каква ще е година. 
Вечерта котлето се оставя навън и, ако през нощта водата е замръзнала, се счита като белег за здрава и плодородна година.
„Наричането на пръстените” се извършва преди обяд на втория ден -14 януари. След традиционната запявка, „кокорбашийката” вади един по един нишаните от котлето, съпроводено със съответното наричане-пожелание за професия, богатство, благополучие, здраве, задомяване, материални придобивки и т.н. 
Вчера и днес, 13 и 14 януари, ритуалът беше възпроизведен, както повелява традицията на пл. „Зольовец”, от формациите към НЧ „Тодор Пеев-1871" - Танцов ансамбъл „Балканска младост" на Калинка Пушкарова, женска и детска вокални групи за народно пеене „Димана" и „Звездица" с ръководител Диляна Гоцева и народният оркестър.
Ритуалът беше уважен от Росица Христова - заместник-кмет на община Етрополе, Росица Иванова - главен инспектор "ПКВ" към община Етрополе, Румен Петров-секретар на НЧ "Тодор Пеев-1871", служители в общинска администрация и от много млади хора.


И едно пояснение: според Уикипедия, свободната енциклопедия /цитирам/, "Традицията представлява онези ценности, умения и практики, които отразяват същностните характеристики на всяко общество и които то съхранява във времето, предавайки ги от поколение на поколение.
Традицията включва обичаите, езика, церемониите, вярванията и институциите, които или са утвърдени в живота на съответното общество, или на тях се придава особена стойност в настоящето – морална, религиозна, образователна или политическа."