Водещ: Госпожо Тодорова, защо е необходимо създаването на Временна комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионните фондове?
Мариана Тодорова: АБВ подписа тази Временна анкетна комисия, тъй като ние смятаме, че е необходимо да се направи проверка. Веднага след предложенията на министър Горанов в обществеността се появи някаква тревога, че щом се взимат тези мерки така бързо между първо и второ четене на гледането на бюджета, може би има някаква нередност и затова е необходимо да се действа бързо. Сред обществото се повдигна този дебат и има съмнения относно няколко въпроса. На първо място това, което хората трябва да знаят и за което да придобият яснота, е каква е реалната доходност при пенсионните фондове. Тъй като това, което ни съобщава Комисията по финансов надзор /КФН/, се разминава с това, което Асоциацията на пенсионните дружества /АПД/, твърди. Според КФН от 30 юни 2004 г. до края на 2014 г. има отрицателна доходност на фондовете, като според тях е минус 0,16 при изчислена инфлация. Но дори самата КФН се разминава в прогнозните стойности, защото пък в медиите циркулира и друга стойност, която се коментира. АПД счита, че за този период от 12 години доходността е положителна – плюс 0,46 – плюс 0,48.
Водещ: Как си обяснявате тези разминавания?
Мариана Тодорова: Самите финансови експерти твърдят, че това се дължи на различната методология, по която се изчисляват тези стойности, но за обществото, съдейки по мен, която не съм финансист, това не може да бъде аргумент. Това по-скоро всява тревога и затова е необходимо чрез дейността на тази комисия да се разчете това разногласие, да се разбере каква е реалната картина. Това е ориентир как се управляват тези средства, тъй като това касае голям брой хора – всички, родени след 31 декември 1959 г., както и тези, които разчитат на тази капиталова схема и на втория стълб. Разбира се, за хората трябва да е ясно, че наличието по партиди зависи и от това, как работодателите са изпълнявали своите задължения, и от състоянието на капиталовия пазар по време на натрупване на партидите и когато дойде време за изплащане. Все пак доходността е проблем номер едно. На второ място - преди няколко месеца изтече новината отново чрез медиите, че четири пенсионни дружества са сигнализирали КФН за това, че други такива дружества извършват неправомерни дейности и не управляват регламентирано средствата по партидите. Т.е. появи се съмнение, че има така наречените „гнили ябълки“, ако употребим напоследък тази модерна метафора, и сред самите пенсионни дружества. Този проблем трябва да се изчисти. Трябва да се види, ако самите пенсионни дружества или част от тях имат вътрешни сигнали за някакви неправомерни дейности и нарушения, като тези, които са подали сигнал, ясно осъзнават своята отговорност, че биха могли да бъдат обвинени за картелиране. Т.е. ако те са подвели злонамерено някого, също носят отговорност. На трето място - много от хората, които ползват услугите на тези дружества, се съмняват как се изразходва тази такса за управление от 5%. Дали тя отива за управление на финансовата дейност, или отива за някакви неспецифични разходи – преразпределение в бонуси и т.н. Необходимо е фондовете ясно и прозрачно да обявят по какъв механизъм се образува тази такса и за какво отива тя. Не на последно място чрез една подобна проверка наистина ще се види ефективността на надзора върху пенсионните фондове и дали се изпълнява адекватен надзор от страна на КФН. Така че, когато на обществото се даде възможност да избира дали да ползва и втория осигурителен стълб, или да прехвърля партидите си към НОИ, да има наистина едно информирано решение кое е най-доброто, как се управляват средствата и капиталовите схеми, така че да има яснота и наистина информиран избор.
Водещ: Споменахте таксите, събирани от пенсионните дружества. Всъщност това се превърна в един широко дискутиран въпрос. Според Вас необходимо ли е намаляването на тези такси или поне промяна на регламента при начисляването им?
Мариана Тодорова: Аз не бих могла да дам оценка дали те са ниски или високи. По-скоро може би трябвало да изходим от чуждия опит и какви са релевантните такси за управление на подобни средства при пенсионни дружества в други страни. По-скоро това, което считам, че е необходимо да се направи, е да се покаже ясният механизъм и да се разсее съмнението, че това е една висока сума, която на фона и на недобрата доходност може би е неоправдана.
Водещ: Всъщност как може да се уреди законово, така че изгодата на финансовите дружества да не е за сметка на хората? Това е един въпрос, който може би вълнува всичките ни слушатели.
Мариана Тодорова: Предполагам, че Комисията, освен това проучване на финансовото състояние, ще даде и конкретни механизми как законово да бъдат регламентирани тези постановки, така че наистина да са в интерес на клиента. Тук вече специалистите могат да кажат какво най-удачно би било решението. Но е добре, че този въпрос се разглежда точно сега, в настоящия момент, тъй като знаете при вицепремиера Калфин се обсъждат всички параметри на промяната в пенсионната система и ще е добре и този проблем да се изчисти, така че мерките да действат комплексно в един общ пакет и да дадат необходимия ефект.
Водещ: Евентуалното прехвърляне на средства от пенсионните фондове към Националния осигурителен институт възможно ли е да окаже ефект върху цялата система?
Мариана Тодорова: Имаше подобни сценарии. Но това няма да стане толкова масово и в такива големи размери, тъй като за обществото ще е необходимо да се запознаят с това, какви биха били последствията при прехвърлянията. По-скоро се очаква това да стане на едни отложени етапи. Все още не е изяснено напълно и не е взето окончателното решение по предложението на министър Горанов, кои от тях да бъдат възприети. Така че, когато той предложи конкретен механизъм, за какъв срок това трябва да се случи, в какъв срок пък е възможно обратното действие – връщане от НОИ към пенсионните дружества – предполагам, че тогава и самите фондове, и НОИ ще проведат информационни кампании и хората ще направят своя избор.
Водещ: Друг актуален и дискутиран въпрос – трябва ли да се запази тристълбовият модел на пенсионно осигуряване?
Мариана Тодорова: Според мен и според АБВ трябва да се запази, тъй като този модел работи повече от 14 г. и той все пак е доказал, че функционира добре и дава необходимите решения. Просто са необходими някои детайли, които трябва да бъдат изчистени с оглед на това, да функционира по-добре.