На днешния празничен ден - Тодоровден, жители и гости на град Правец имаха възможност да се докоснат до японската култура и традиции. Тава стана благодарение на Историческия музей в града, където бе открита изложба на икебана, съпроводена с чайна церемония и демонстрация на калиграфия.

Изложбата на икебена бе дело на Сдружение „Сога” /Нежна трева/. „Това е нашето чудесно хоби. Последователи сме на една от най-големите школи по икебана в Токио – „Согецу”, която е с много дълга история, сподели пред наш репортер Мария Кеменчеджиева – председател на сдружението.

„Интересното е, че последователите на школата, прекланяйки се пред красотата на природата, пред боговете, виждат и себе си като част от сътворението, като по-висши създания на природата. И винаги търсят хармония с нея. Търсейки красотата – това е основна част от философията на изкуството икебана, те твърдят, че не е необходимо да се прекланяме пред бляскавата красота – пред величието на слънцето, на луната, а да търсим красотата в най-обикновените неща – във всяко камънче, във всяко коренче, във всяка тревичка, дори да е изсъхнала. Самият път, който изминаваме в търсене на красотата, е удовлетворение, душевно спокойствие за нас. В този смисъл казваме, че икебана е вид релаксация, вид медитация. В момента, в който твориш, ти изразяваш себе си. Чрез цветята отправяш послание, което е в сърцето ти. По този начин създаваш красота и за другите, но и много голямо удоволствие за себе си, разказа още Мария Кеменчеджиебва. – Участваме регулярно в дните на японската култура с изложби, както и на подобни събития. Радваме се, когато се проявява интерес към това изкуство”, допълни тя. 

Пресъздаването на чайна церемония също прикова вниманието на присъстващите. За този японски ритуал разказаха представители на сдружение „Урасенке” – България. Любопитното е, че самата чайна церемония трае около 4-5 часа. Домакините посрещат гостите без да комуникират помежду си. Гостите влизат в чаената къща, следват приветствия, сервира се храна в около 12 – 15 блюда, като във всяко едно има по няколко хапки. През това време се и поднася саке – 2 вида. След това се приготвя чай, който се нарича койча. Той е гъст, има консистенция.на сметана. Гостите излизат навън да се насладят на градината. Тогава се приготвя чай усуча. Чаят не е подсладен, затова предварително към него се поднасят специални японски сладки, които са с големината на грахово зърно.
Почистването на приборите за чай също е част от ритуала. Самата чаша се затопля предварително. Тя си има лице, което при поднасянето трябва да гледа към госта. От своя страна гостът трябва да завърти чашата два пъти в посока на часовниковата стрелка, така че да гледа към домакина. По този начин той изразява своето уважение към него.Чайната церемония приключва с почистване и прибиране на приборите. Всеки един прибор е изработен от специален материал - кърпичката за почистване - от естествена коприна, бъркалката е от бамбук, чашата е керамична и т.н.


Самата чайна церемония също е вид медитация, тъй като тя предразполага гостите да изключат проблемите и да се насладят на създадената атмосфера.
Гостите на музея имаха възможност да опитат японски зелен чай – матча, срещу 2 лева.