Съпрузите, които разказаха за личното си преживяване, не пожелаха да разкрием самоличността им напълно, а да ги представим като семейство Николови от Ботевград. От етични съображения, а и за да бъдем коректни, няма да обявяваме и името на банката и на нейния мениджър. По-важно в случая е читателите сами да си направят изводите, както и да бъдат подготвени, ако се сблъскат с подобен проблем. 


Семейство Николови са от Ботевград. Съпрузите са отскоро пенсионери  И двамата са били  на отговорни постове в бюджетната сфера. През септември миналата година им се налага да изтеглят ипотечен кредит, с който да рефинансират наличните си креди от други банки и да обединят задълженията си. Процедурата продължава близо десет месеца и приключва с отказ от банката да отпусне искания ипотечен кредит. Това им струва на семейство Николови много средства, нерви и време.


Ето какво сподели пред наш репортер г-жа Николова: „Имахме нужда от пари за лечението на член от семейството. Всъщност това бе причината да теглим кредити. Искахме да се справим сами с тежката ситуация. Освен това имахме нужда от средства, за да развием бизнеса си. Затова реших да ипотекирам жилището си – апартамент в много добре състояние, който е включен в програмата за саниране.  Междувременно се  пренесохме да живеем в къща на мъжа ми на село и направихме постъпки за теглене на ипотечен кредит. В началото всичко вървеше добре. Мениджърът и кредитният инспектор на банката се държаха любезно с нас. Попълнихме банковите документи, представихме и всички удостоверения, които ни бяха поискани. Оказа се, че трябва да представим още документи. Набавихме и тях. Тук искам да подчертая, че всяко удостоверение струва пари – между 30 и 60 лева. Трябваше да се направят снимки на жилището за оценката. Лично мениджърът на банката дойде и снима с телефона си. Попитах я защо тя прави снимките, а не лицензирана фирма, както си му е редът. Тя отвърна, че така оценката щяла да стане по-бързо. От тук нататък започнаха проблемите. Зачакахме да ни изготвят оценката, като си мислехме, че ще ни се обадят, така както ни се обадиха, че ще правят снимки в жилището. Междувременно представихме и удостоверенията си по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, както и всичките си задължения с имената на банките и банковите сметки. През цялото това време ние лично посещавахме банковия клон и следяхме за развитието на нещата. Очаквахме обаждания, но от банката мълчаха. И така чакахме - чакахме оценката, чакахме указанията за допълнителните документи, чакахме…А ни бяха казали, че до два дни, след като представим удостоверенията по чл. 87, ще ни отпуснат кредита. Това обаче не се случи. Защото се появи проблем – задължение на сина ми. От банката първоначално ни  увериха, че то няма да попречи на отпускането на кредита, но не беше така. В началото на 2015 год. задължението беше погасено. Наложи се за трети път да подадем искане за вадене на удостоверение по чл. 87, но кредитът не ни беше отпуснат. Мениджърът на банката поиска от нас да представим още документи – удостоверения от кредитните институции за отстъпки по кредите, които сме теглили от тях, както и че нямаме просрочени задължения. Както се казва, „на час по лъжичка” искаха от нас нови и нови документи, като всеки път ни уверяваха, че това са последните. Ние ги предоставяхме ту на кредитния инспектор, ту на мениджъра на банката. Накрая се оказа, че някои от документите липсваха и трябваше да ги набавим отново. И така изминаха няколко месеца, заедно с тях изтекоха и сроковете на някои от удостоверенията. Тук искам да вметна, че се съмнявам, че документите ни са изпращани навреме в централата на банката. Що се отнася до оценката на жилището, нейното изготвяне също бе забавено по необясними причини. В рамките на месец и половина три пъти питах дали е готова. След третото питане от моя страна – оценката бе изготвена. 


Първоначално ни обещаха, че размерът на кредита ще бъде 85% от пазарната оценка на имота, а след това промениха на 75%. Упрекнаха мен и съпруга ми, че не сме били разбрали правилно. 


Заради забавянето на ипотечния кредит просрочихме задълженията си по старите кредите. В очите на кредиторите си вече бяхме некоректни платци. За да покрием просрочените задължения, ипотекирахме къщата на село.   


Когато поисках обяснение от мениджъра на банката защо протака процедурата по кредита, тя отвърна с груб тон: „Потърсете си друга банка”. Останах изумена от отговора. Тогава решихме да се обърнем към централата на банката. Като нейни дългогодишни клиенти потърсихме съдействие оттам. Но…”гарван гарвану око не вади”. Отговорът на жалбата ни се забави повече от месец. През това време няколко пъти подканях централата с имейли да ми отговори. В отговора те се извиниха за закъснението. В крайна сметка единственото, което постигнахме с тази жалба, бе изготвянето на нова оценка. Този път от лицензиран оценител. Отново дойдоха да снимат жилището. Новата оценка бе с 2 500 лева по-висока от предишната. Това ни обнадежди, че най-сетне ще получим кредита. Отново ни поискаха документи. Извадихме и удостоверения на удостоверенията, и зачакахме. Преди няколко дни мениджърът на банката ни уведоми с имейл, че въпреки по-високата пазарна оценка, тя не е достатъчна, за да обезпечи искания кредит. Оценката  действително не беше достатъчна, тъй като за рефинансиране беше включен заем на мъжа ми от друга банка, който се обслужва редовно, тъй като той получава пенсията си по карта в същата банка. А първоначално ни увериха, че задължението няма да бъде взето под внимание при отпускане на кредита. Така отново се оказахме подведени от мениджъра на банката.С това десетмесечната ни одисея по кандидатстване за ипотечен кредит приключи”.”


Тъй като семейство Николови пожелаха историята им да бъде публикувана едновременно в botevgrad.com и в balkanec.bg, репортери на двата сайта заедно потърсиха мениджъра на банката за становище по случая. Тя обаче отказа да отговори на каквито и да било въпроси с мотива, че нямала право. Затова се обърнахме към централата на банката. Преди една седмица изпратихме въпросите на електронния адрес, но оттам също не последва отговор.


Междувременно г-жа Николова съобщи, че е сигнализирала Комисията за защита на потребителите. „Искам първо да чуя мнението на експертите. След това възнамерявам да заведа дело срещу мениджъра на банката за това, че с действията си тя нанесе материални щети на семейството ни”, категорична е потърпевшата.