Лирическата сбирка "Бяла магия" на Георги Билев е своеобразна поема за Етрополе. Авторът е посветил най-нежните си откровения на любимия град, почти във всяко стихотворение се усеща преклонението пред родното огнище, бащината стряха, майчиния език. Георги Билев целува напоената с кръв отечествена земя, сънува хайдушкия балкан, чува песните на старите войводи и поборници за националното освобождение, вижда "белите пътеки в белите нощи", където славослави Апостола на свободата Васил Левски.
Може би, без да съзнава, авторът цял живот пише една просторна балада или ода за героизма, самоотвержеността, храбростта, дързостта и заедно с това милосърдието, състраданието, добротърпението, които са неотменни характеристики на българския народ. Дори когато Георги Билев ни поднася лирически етюди, в които се любува на родната природа, пак усещаме в подтекста тътена на героичното.
Малко градове в България имат такива искрени, чисти и безкористни певци и възпевачи на родната красота и хармония. Георги Билев е от тях. Трябва да го поздравим за новата му книга "Бяла магия" - своеобразна антология от по-стари и нови творби, която възпява родния етрополски край така непринудено, естествено и възторжено.


Иван Гранитски