В практиката си на учител, вече близо 22 години, се ръководя от това мото.


Класен ръководител съм на 3 клас в ОУ "Христо Ботев " с. Лопян. В класа ми учат 26 ученици. Една част от тях са на седмично общежитие към училището, а останалата част се транспортират от гр. Етрополе и от съседните села. Всички те се отглеждат в семейства, обект на социално подпомагане. Заетостта в региона е проблем и семействата са в затруднено положение, което води до риск от отпадане от образованието. Мотивацията на децата и семействата е изключително ниска.
Не откривам топлата вода, но знам, че за да се мотивира едно дете да работи, то трябва да се научи да мечтае, да открие своите любими занимания, за да може именно към тях да насочи своите усилия. Това няма как да се постигне с налагане на мнение и използване позицията на по-силния, нито с крясъци и заплахи. Успех се постига само с уважение, сътрудничество, поощрение и доверие!
Именно на това залагам в работата си. Стремя се да достигна до всяко дете, да разбера за какво мечтае, какво му харесва да прави и се опитвам да включа любимите му дейности в часовете и в извънкласни занимания.


Тук много ми помага използването на съвременни информационни технологии като Енвижън и Джъмпидо. Учениците ми се забавляват много и играейки, учат без досада и скука.
Години наред ги ангажирам в свободното време и с приложна дейност и рисуване, тъй като установих, че децата много обичат да творят. Те участват с огромно желание и проявяват невероятно старание. В работата си се опитвам да използвам новаторски техники, визуализация и позитивно отношение, а така възпитанието им става лесно, забавно и приятно занимание.


Стремежът е във всяко занимание да се посеят семенцата на творчеството и красотата, защото те ще променят децата и ще направят бъдещето им по-добро.
От разноцветна хартия, картон, парчета плат, акварелни, темперни бои и други материали, се научават да изрязват, рисуват, лепят, сглобяват и създават фигури. Творческите занимания играят решаваща роля за развиване на въображението и способността им да мислят самостоятелно и да се справят с възложените им задачи. И резултатите са налице. Всички изработени предмети и рисунки са уникални и неповторими, а искриците в погледа на децата показва на всички, колко им харесва и как се забавляват.


Вярвам, че интересът към науката и труда се възпитава ежедневно.
Най- важното, на което искам да науча моите ученици е да ценят приятелството, уважението, толерантността, любопитството, смелостта, търпението и обичта. Стремя се да им покажа, че е важно да бъдат силни и самостоятелни, да са щедри и най-вече да вярват, че всеки може да успее стига сам да го желае. 


Винаги съм вярвала, че да бъдеш учител е призвание и съдба. Пътят на учителя не е лесен, но аз избрах да вървя по този път и въпреки всички трудности, не съжалявам!


Даниела Петрова – начален учител, ОУ "Христо Ботев", с. Лопян, общ. Етрополе, обл. Софийска