За 22-ма генерали от пехотата, които никога на предават България, разказва юбилейният “Алманах на сухопътните войски на България”, подготвен от екип на Военноисторическия музей. Той е посветен на 100-годишнината от Балканските войни. В книгата са представени и 12-те български полка, участвали във войните. Те водят началото си оттам, където опълчението прераства в първото българско военно формирование след Освобождението.


Д-р Соня Пенкова, директор на Военноисторическия музей, заедно с д-р Даниела Цанкова-Ганчева и Диана Иванова са сред основните автори на текстовете. За читателите на “Труд” те представят подвига на генералите от Балканските войни. След разказа за ген. Никола Жеков, днес историчките ни срещат с героизма на ген. Павел Христов.


Павел Петров Христов е роден в Етрополе. Произхожда от богат търговски род. Дядо му хаджи Пейо Стоянов Инджев е търговец, в чийто дом Васил Левски основава тайния революционен комитет в града. Двамата му синове Тодор и Христо (бащата на генерала) са негови членове.
Майката Иванка (Йота) отглежда и възпитава единадесет деца, от които Павел е третото. Той учи в етрополското класно училище, а по-късно - в Априловската гимназия в Габрово.


Завършва първия випуск на Военното на Н. В. училище през май 1879 г. Зачислен е в 5-а пехотна Орханийска дружина. От март 1880 г. служи в 3-та пехотна Радомирска дружина като дружинен ковчежник, а от 1881 г. става член на Гарнизонния съд.
През август 1882 г. е повишен в звание поручик, а от януари 1883 г. е командирован в Русия, където служи последователно в 60-и и 59-и пехотен Любленски полк в Одеса, в Преображенския гвардейски полк в Санкт Петербург и в 1-ви лейбгренадирски Екатеринославски полк в Москва. На следващата година е откомандирован в България и зачислен като ротен командир в 15-а пехотна Свищовска дружина от състава на 3-ти пехотен Бдински полк. През август 1885 г. е произведен в чин капитан.


В Сръбско-българската война (1885) дружината му, като част от полка е в състава на Трънския отряд и е в общия резерв на десния фланг на Сливнишката позиция. Тя участва в овладяването на позицията Три уши. След раняването на капитан Марин Маринов капитан Павел Христов поема командването на 3-ти Бдински полк. През април 1887 г. е произведен в чин майор. През 1891 г. Павел Христов става подполковник, а четири години след това и полковник. През 90-те години на XIX в. последователно е командир на 22-ри пехотен резервен полк и 3-ти пехотен Бдински полк. За година е началник на Строевото отделение във военното министерство. През 1898-1899 г. е инспектор на пограничната стража, а по-късно е командир на 2-ра бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия. На 1 януари 1904 г. е произведен в чин генерал-майор и е назначен за началник на 9-а пехотна Плевенска дивизия. През март 1910 г. поема командването на 5-а пехотна Дунавска дивизия.


По време на Първата балканска война (1912-1913) дивизията, командвана от генерал- майор П. Христов, влиза в състава на Трета армия начело с генерал-лейтенант Радко Димитриев. Тя е съсредоточена източно от Ямбол. Планът за българското настъпление в Тракия предвижда да се нанесе основният удар с дивизиите на Първа и Трета армия между Одрин и Лозенград с посока към Цариград. Дивизията се установява срещу десния фланг на Източната турска армия, водеща бой с Първа армия и заедно с другите части на Трета армия  нанася силен удар. След ожесточени боеве основните турски сили са разгромени и Лозенградската крепост пада.


След боя на 20 км южно от Лозенград генерал-лейтенант Р. Димитриев докладва в щаба на армията, че и петте турски корпуса са претърпели поражение: “Никаква опасност откъм Виза няма. Духът у противника е паднал... Предлагам да настъпя компактно към Бабаески, да заема този пункт, а ако може, и Люлебургаз и да скъсам железопътните съобщения Одрин - Цариград.”


Началник-щабът на армията ген.-майор Иван Фичев отхвърля предложението, защото се отклонява от задачата за разбиване на врага. Той се опасява, че ако силите са събрани на линията Бунархисар - Люлебургаз, лявото крило и тилът на Трета армия са заплашени. Оказва се прав. Генерал-майор П. Христов се солидаризира с мнението му.


Радко Димитриев се хваща на бас и дори е готов “да си отреже главата”, ако по посока на Виза се срещнат повече от 5000 вражески войници. Ген.-лейтенант Димитриев губи облога.


Въпреки че получаваните информации по телеграфа са за “малки престрелки” пред фронта на 5-а Дунавска дивизия, там се водят яростни боеве. На 17 октомври противникът открива мощен артилерийски огън по позицията на 5-а Дунавска дивизия и тръгва напред със сили, оценявани на около 50 000 души. Българската пехота, недостатъчно поддържана от своите батареи, отговаря с пушечен огън и нож. Атаките се редуват с контраатаки, височините между реките Соуджак и Караагач минават от ръце в ръце, но численото и огневото превъзходство на врага надделява и оределите полкове отстъпват на 6-7 км назад към Бунархисар.


Ген.-лейтенант Р. Димитриев заповядва на цялата армия: “Нито крачка назад!”, а до ген.-майор П. Христов заповедта е втора и последна за деня: “Умрете с дивизията на мястото. Нито крачка назад. На добър час.” Като прочита тези думи, генералът се усмихва и прошепва: “Много е закъснял моят съвипускник. Аз изпълних тази заповед, преди той да я беше издал!”


След обединяването на Първа и Трета армия под командването на Радко Димитриев противникът прави пробив на юг от Бунархисар. Дивизиите хвърлят усилия да завземат неприятелската позиция. Тревожно е положението на оттеглилата се 5-а Дунавска дивизия. На 19 октомври започва поредната атака на левия вражески фланг в направление Люлебургаз - Сатъ кьой. Въпреки заявеното желание на командирите от Първа и Трета армия да се продължи настъплението, главната квартира го преустановява. Изпълнявайки разпореждането, командващият съединените армии издава заповед, според която само на ген.-майор П. Христов е възложено 5-а Дунавска дивизия да завземе височините между реките Соуджак и Андар. При р. Андар настъплението на дивизията е спряно. Когато турският генерал Махмуд Мухтар паша е изправен на военен съд за поражението в Балканската война, moй казва: “Господа съдии, не забравяйте, че срещу себе си имах генерал Павел Христов!”


Във Втората балканска война ген.-майор П. Христов командва отново 5-а пехотна Дунавска дивизия, която вече е в състава на Първа армия. Въпреки широкия фронт и силно пресечената местност на 22 юни тя настъпва в направление прохода Св. Никола - Княжевац срещу Втора сръбска армия. Преодолява проходите и навлиза в сръбска територия. В следващите дни настъплението продължава. Към 24 юни 5-а пехотна дивизия овладява Княжевац. Поради неблагоприятното положение на Втора и Четвърта армия и нахлуването на румънски войски в България на Първа армия е наредено да се оттегли към границата, а Дунавската дивизия е прехвърлена към Кюстендил - Гюешево.


След подписаното на 18 юли 1913 г. примирие през август 1913 г. П. Христов е повишен в чин генерал-лейтенант и уволнен от армията. По време на Първата световна война (1915-1918) е мобилизиран и заема различни длъжности: Инспектор на Пограничната стража, ген.-губернатор на Морава, началник на Софийския укрепен пункт. В началото на 1916 г. е назначен в главната квартира като офицер за особени поръчки. На 23 октомври 1918 г. е произведен в най-високия чин - генерал от пехотата и отново е уволнен от армията.
 
Източник: Труд