втор: Доц. д-р Людмил Георгиев, зам.-ректор по научноизследователската дейност в Нов български университет
Вестник "Дневник"

Целият фокус на избирателната кампания за местните избори се концентрира върху личността на кандидат-кметовете и се създава впечатлението, че целта е да се произведат пубертетски идоли, а не личности, които ще предопределят развитието в общините за поне четири години напред. В тези кампании отсъстват останалите два важни елемента, които заедно с личността правят изборите интересни за избирателите: създаването на доверие в политическия избирателен процес и изявяването на важните цели и процеси за развитието на отделните общини.

Рицарството обаче не се е родило в тези географски ширини и по тази причина не можем да имаме максималните очаквания за етика и позитивност при воденето на политическите борби. От друга страна, влизането ни в европейското семейство и отвореността на информацията в глобалното общество би следвало да са попроменили балканския ни възглед, че политическият противник се убива с вестник (като муха) или с пушкало...

Ние живеем в глобалното локално. Във времето на моментално навлизащите нови технологии и бързите решения за бъдещото съществуване на света. Сред болна околна среда, наркомания и тероризъм и този политик, когото избираме за кмет, трябва да ни даде и изпълни гаранциите за съчетаването на благополучието със сигурността. Но преди да ги даде, трябва да е наясно как се създава публичното (не само личното) благополучие и как се осигурява публичната (не само личната) сигурност.

Какви изводи могат да се направят при недостатъчно прозрачна кампания за победа на всяка цена с всички възможни средства?

Първо, че политическото пространство е изключително нехомогенно и победата трябва да бъде постигната сега или никога, тъй като качествата на кандидата и програмата са бутафорни и по-продължителната предизборна игра може да разкрие тази нетрайност. Тоест напълно съзнателно заблуждаване на избирателя. Второ, че липсват по-голям брой равностойни на противниковите кандидати. Трето, че политическите амбиции на тези, които стоят зад кандидата (партия или заинтересувана група), са значително по-високи от тези на самия кандидат. Кампания с такава цел протича нечисто и негативно. Въпросът е кога протича чисто и позитивно. Едно от условията е кандидатите предварително

да подпишат кодекс за кметска кампания

придържаща се доброволно към честност, почтеност, прозрачност и отговорност. Тази комбинация от качества трябва да цели подчертаване преди всичко на морално-етичния образ на кандидата. Задачата на медиите остава - да следят как се изпълнява тази декларация и при нарушаването й да посочат това на избирателя, който да оттегли доверието си към този кандидат.

Кратката ни демократична политическата история показа, че дори и некадърен в управленски план и частично некомпетентен, даден кмет може да оцелее до края на мандата си, ако е сговорчив и общителен и със здрав морал. Съществуващи пукнатините в моралните качества на кмета го довеждат до моментален провал. За съжаление това обстоятелство посочи на политическите сили по-неправилния и неевропейски начин за победа в изборите за политик и кмет. Предизборните щабове наблягат повече върху възможността да компрометират политически противник на кандидата си, отколкото да подберат и представят убедително по-качествения кандидат.

Дори когато купуваме зеленчуци, задаваме задължително поне няколко въпроса, касаещи произхода им. Много по-рядко, да не кажа никак, питаме за произхода и качествата на човека, който ще определи бъдещето на общината. Достатъчно е някак си необяснимо да го харесаме на вид. Защо гражданите често не харесват избраните от тях самите политици, превърнали се в кметове? Защото тези очаквания не се свързват предварително с конкретни представи за качествата на кмета кандидат. Всичко това, съпътствано от непременната потребност от промяна и голямата увереност, че желаното ще стане действителност, раждат разочарованието от направения избор.

Законодателството не подсказва пряко и достатъчно ясно качествата, които трябва да притежава бъдещият кмет. Законът за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) изисква най-малко бакалавърска диплома, без да казва по какво. От описаните му правомощия става ясно, че се изискват ненастойчиво: качествата на организатор (поради честото повторение на глагола организира), добра комуникативност, представителност (каквото и да значи това), координационни способности, неопределени управленски, градоустройствени, икономически и екологически знания и умения. Електоралният анализ показва, че избирателят харесва и гласува за политици, които или приличат на самия него, или са диаметралната му противоположност.

От мнения и интервюта в публичното пространство се оформя доста  филмова и героична представа за политика губернатор и политика кмет (нищо против Рейгън, Шварценегер, Боно или Бойко Борисов). Но ние не сме на кино, а в преходна действителност, изискваща решителни и умеещи ръководители.

Цялостната характеристика на кмета би следвало да представлява система, включваща: личностната му характеристика, неговата агенда (какво възнамерява да направи), характеристиката на неговата мрежа (показваща възможностите му да създава връзки и да ги използва рационално в интерес на избирателите си) и неговите организационни, социални и икономически възможности.

Засега личностната характеристика, върху която се концентрират повечето от медиите, предопределя почти цялото изборно поведение. За да може обаче да е ефективен в изборния момент, избирателят трябва да е предварително запознат със социално-икономическото състояние на общината и, задавайки точните въпроси, да се ориентира по какъв начин именно този кандидат-кмет ще повлияе на нейното развитие.

Много спорно е твърдението, че кметът трябва да бъде "партиен", тъй като иначе нямало от кого да се търси отговорност за издигнатата кандидатура. Такъв партийно обоснован регламент автоматично изключва независимите кандидати и лишава населението от възможността да избере човек, чийто авторитет е пораснал извън партийните структури. Такова твърдение показва колко неулегнала и продължително ферментираща е демокрацията у нас, след като управлението продължава да се свързва единствено с партийното зачатие на личността.

Кметът е човекът, който твори символите на града, на общината, на времето и по този начин се запомня от избирателите си. Кмет, който не е в състояние да се впише чрез труда си в гражданската признателна памет, не трябва да получава общественото доверие. Как можем да узнаем това предварително? Като зададем въпросите този кандидат има ли мениджърски способности, по какъв начин ги е доказал, какво публично или частно предприятие е ръководил и с какво оценка е приключило това ръководство.

Европейското бъдеще на България изведе на дневен ред и моментално наложи качества, които досегашните кметове не трябваше задължително да притежават - международна комуникативност и европейска разпознаваемост. Участието в структури, фондове и срещи на Европейската общност придават ново равнище на кметската институция както по отношение на доверието (излизащо извън локалните рамки и превръщащо се в международно), така и по отношение на уменията и манталитета.

Разпознаваемостта е в полза на следните умения и черти от манталитета:

изгражда приемлива визия, силно чувство за отговорност, убедително говорене, високо самочувствие, доминиращ език на тялото, привързаност към етични принципи, добър слушател, готовност за оказване на помощ, заслужаващ доверие и почит, склонност към саможертва, добър организатор и наставник, готовност да предизвиква правилата, изборите са един пазар, в който производителят (партийната централа) изкарва на пазара стоката си (кандидата политик), добре "опакован" и с подходящ етикет, когото потребителят избирател избира според предпочитанията и нуждите си.

А изборът затова е библейски въпрос. Защото да избираш значи да правиш това осъзнато, според собствените си предпочитания и възгледи. С изискването да бъдеш максимално коректно, пълно и подробно информиран за обекта на избора и да не виниш другите, ако не успееш да избереш правилния кандидат, а да поемеш отговорността за грешката си и да преживееш последиците от нея до следващите избори, в които да участваш с нова, по-висока отговорност.