Ограмотяване, ограмотяване и пак ограмотяване - това е най-прекият път към интеграцията на малцинствата на пазара на труда. Около това становище се обединиха експерти на дискусионен форум "Интеграция на пазара на труда на малцинствата", организиран съвместно от фондация "Фридрих Еберт" и КНСБ в централата на синдиката, съобщава БТА. Затягане на санкциите за родители, които не пускат децата си на училище, както и пренаписване на учебниците до седми клас, като се забрани на университетски преподаватели да участват в творческите колективи, предлага като първа стъпка за интеграция на ромите Пенчо Хубчев, координатор на проекти от Фондация "Фридрих Еберт". По думите му е задължително при сегашната демографска ситуация да се постави въпросът за включването на всички човешки ресурси в трудоспособна възраст на пазара на труда. Според Елка Димитрова, директор на дирекция "Политика на пазара на труда и трудова мобилност" в социалното министерство, най-проблемни за уязвимите групи са липсата на квалификация и образование. Тя посочи, че тези хора не могат да бъдат включени в квалификация, защото нямат определено ниво на образование, което нормативно се изисква за придобиване на степен на квалификация. "Те вече са пораснали, тяхното детство е минало без да са в образователната система и вече връщане назад няма", коментира Елка Димитрова. "Милион и половина са неактивни лица в трудоспособна възраст, обезкуражените са под двеста хиляди, но и другите са в този статус, защото живеят на нечия издръжка и не са регистрирани в Бюрата на труда", каза Димитрова. По думите й капанът на бедността води до това, че хората не могат да повишат образование, квалификация и се получава омагьосан кръг. "Висшистите работят на местата за среднисти, за хора с основно и по-ниско образование места няма Уязвимите групи се конкурират с други, които са с по-високо образование", каза Елка Димитрова. Според нея има много хора с висше образование, които нямат работа по специалността, те заемат мястото на хора със средно образование, а на позициите за работници с основно и по-ниско, са среднисти. За последната група в сегашната ситуация шанс за работа почти няма. По думите на експерта често сред уязвимите групи има хора със здравословни проблеми, които не се наемат от работодателите, тъй като при над 90 на сто малки и средни предприятия, проблемът с взаимната заменяемост на работниците е тежък. Липса на трудови навици поражда модел на живот без работа, коментира Елка Димитрова. По думите й хората получават помощи, работят от време на време лятна работа като бране на билки, гъби и плодове, през зимата живеят на летните доходи и на помощите, и не искат да се измъкнат от този модел. Това е второ или трето поколение, което има такива традиции, смятат експертите. В момента на пазара на труда излизат поколенията, родени 90-те години, които са били в образователната система в годините с най-големи неуредици там, посочи Димитрова. Според нея трябва да се търси популяризиране на услугите, които предлагат Бюрата по труда.