“На 15 ноември авангардът на Етрополските войски, под началството на генерал Дендевил, потеглил в две колони срещу господстващата турска позиция на Илдъзъ Табия и на 16-ти, още преди да се изкачи на билото, бил посрещнат от турците, ръководени лично от новия им началник Мехмед-Али паша Във завързалата се ожесточена схватка русите пропъдили с “ура“ и на щик турците чак от укреплението и се затвърдили на билото. Непосредствено на тоя блестящ за русите бой Орхание дължи освобождението си…“.……………………………………………………………………………………………………….


“На 17 ноември биде предприета рекогносцировка, но аз останах с първи батальон в резерва в Лъжане. Щом се почна движението, получих заповед да заема южния край на селото, а след това бях изпратен на могилата, която заемах вчера. Палатките на турските лагери стояха на същите места, ала не забелязахме никакво движение в тях, батареите мълчаха и ние спокойно почивахме на своята позиция“.……………………………………………………………………………………………………..


„Между това вторият батальон и пета батарея, движейки се по направление Орхание, бидоха посрещнати от огъня на турските батареи, разположени на висотите зад града. Скоро подир това при мен дойде полковият адютант и предаде заповедта да почна настъпление с лявото рамо напред. Като разгледах местността и като се отправих по указаното направление, разбрах, че целта на настъплението е заемането на град Орхание. До който оставаха около две три версти. Продължавайки близо до полите на гората, видях зад опустелите и познати мен турски лагери и батареи непрекъснат ред от други лагери и батареи, който продължаваше до поврата на софийското шосе към юга. Тия батареи можеха да ни причинят много неприятен сюрприз, ако откриеха огън във фланга на извънредно близко разстояние. Ето защо за тяхното разузнаване пратих патрул от доброволци, който бързо се изкачи на висотата и смело обходи напуснатите от турците лагери. В това време батальонът дойде до Орхание. Веригата се хвърли бегом и зае едновременно с веригата на втория батальон окрайнините на града и премина през него. 


Завзетият от нас без бой гр. Орхание е бил оставен от турците през нощта срещу 17 ноември, вследствие обходното движение на колоната на генерал Дендевил, която се била показала на висотите на Арабаконашката клисура; само няколко оръдия от някакво непознато укрепление откъм запад се държаха още, отговаряйки на изстрелите на нашата артилерия“.………………………………………………………………………………………………………..


“На 18 ноември първите три батальона от полка, под командата на полковник Гринберг, се отправиха по Софийското шосе към Арабаконак, образувайки авангард на генерал Елиас, а четвъртият батальон получи заповед да заеме Врачеш, за да запази останалите в него турски складове.“


………………………………………………………………………………………………………


“Още след втората атака късче от граната отнесе част от черепа на младия подпоручик Войницки, който само преди няколко месеца беше излязъл от училище. Бедният, като че предчувстваше своята смърт, защото, когато срещу 21 ноември разбра за предполагаемия артилерийски бой, каза: "Нима утре ще ме убият? Аз толкова малко съм живял!" Занесли го още жив в Орхание, но скоро умрял и го погребали в двора на църквата.“ 


Зимният преход през Балкана


“…Щом почна да се съмва, всички се събудихме от пронизващия студ, и всичко се оживи. Скоро дойде ординарецът на генерал Герко със заповед да продължим похода на всяка цена, и всички се заловиха за общата работа, която се състоеше в това, че разглобявахме оръдията и под всяка част поставяха шейни.“


…………………………………………………………………………………………………….


“… Ето и петият ден на движението ни в Балкана. Студът и виелицата достигнаха сега своите предели, което беше толкова по-чувствително, че вятърът биеше право в лицето. Дрехите ни се обрънаха на ледени кори. Затова ние не вървим, а бягаме от Мургаш. По-слабите хора падат от безсилие. Ето поваля се един пехотинец“.


/Откъси от разкази на руски офицери за освобождението на Орхание и Орханийска околия през 1877 год. Превел от руски: Георги Попиванов. Малкият сборник е отпечатан през 1925 год. в печатницата на Карло Йосифов в Орхание. Екземпляр от книгата е притежание на ботевградско семейство./


“Частно за нас – хората от Орханийска околия  - ще бъдат всякога особено интересни станалите по нашите места боеве и преживявания, чието пряко следствие беше освобождението на нашите селища. Разказите, които преведох в настоящата книжка, са от участвали в боевете руски офицери и за това те имат голямо предимство, че предават самата жизнена правда от станалото. Преведох ги от “Сборник военни разкази“, който княз Мащерски е издал още в няколко тома в Петроград още в 1879 година“, пише Георги Попиванов в предговора на малкия сборник.