След пауза от малко повече от три месеца, футболното първенство в най-трудното, най-интересното, най-оспорваното аматьорско първенство в България – Югозападната трета лига, стартира отново този уикенд 25 февруари 2017 година.


 По градове и паланки, ръководители, треньори, фенове и просто почитатели на футбола се стягат за битки, като целта на половината от отборите в групата е бленуваното завръщане в професионалният футбол през следващият сезон. По-малка част от отборите ще се борят да останат в групата, за която се знае, че за да се завърнеш или влезеш в нея, може би е дори по-трудно отколкото да влезе отбор в „Б“.


 Ето какво в цифром и словом е положението в групата. като класиране, първите 6 отбора имат чиста възможност да завършат начело, и след още 17 кръга да бъдат на върха. Гарант за „епическите“ сблъсъци, които предстоят е и факта, че 14 от тимовете в групата са бивши професионални отбори с купища призове и класирания сред елита и в Европа!


Лидерът Сливнишки герой няма вече комфорта който имаше от 8 точки преднина пред втория, след като допусна две загуби в последните два кръга и сега има само пункт преднина пред преследвача Струмска слава от Радомир. Главният мениджър на отбора Венцислав Рангелов обяви официално, че финанси за атака на Б група няма, но всеки който го познава знае, че този човек не приема нищо друго освен победа а това е гарант, че шанс все пак има…. Още повече през тази година той ще чества 10 години от поемането на клуба от Сливница. Дясната ръка на Рангелов – Петър Малинов хвърли много, много труд за да направи що годе подготовка през мразовитият януари, успя да привлече половин дузина качествени играчи, и по-този начин успя да компенсира напусналите основни състезатели. Това обаче ще проличи дали е така още в първият пролетен кръг, когато гостуват на Чавдар в Етрополе.



Струмска слава пък от своя страна обяви официално, че иска в професионалният футбол. Те изостават само на точка, но и водят само с три на възроденият тим на Беласица. Една или две загуби могат да ги завъртят в месомелачката, чиито „ножове“ се наричат Миньор, Септември, Пирин ГД,  които чакат с нетърпение да смелят някой предал се, за да налеят вода в собствените си колела. Успяха да привлекат някой и друг футболист (най-вече от конкуренцията, което е добър начин да  им резнеш част от крилата), а и до началото на април програмата на тима е отлична. Тогава обаче е първият тест а той е срещу комшиите от Миньор.


  Беласица сякаш малко неусетно се яви в тройката, но това не е случайно като се има предвид къде се намира грандът от съседния град Сандански. Тия двата отбора на мени ми се струва, че са като скачени съдове! В крайният югозапад доскоро всеки идваше с готова торба за головете които ще получи, а сега младите лъвчета са готови да поемат по пътя на Димитър Карадалиев, Лозан Тренчев, Христо Маринчев, Борето Гаганелов и Димчо Беляков. Младоците горят от желание да възвърнат славата на тима… За жалост факта, че отново играят не на стадион „Самуил“ намалява от силата на отбора, най-малкото защото стотици фенове не им се бие път до Коларово.



На първо място сред лидерите в групата като възможности е разбира се е позаспалият гигант Миньор Перник, който освен слава, фенове и база, имат подкрепата на 80 хилядно население, повечето от което тръпне в очакване отново да бъде част от сблъсъци с Левски, ЦСКА и Лудогорец.  Дааа, не им е тук мястото…. Ако не тази, догодина дай-боже да не са тук… Всичко друго ще бъде чудо!  Или престъпление…

 От Пирин Гоце Делчев сякаш тази година гледат малко отгоре на нещата, карат го по-лежерно и освен, че махат и връщат едни и същи футболисти и треньори, могат да си позволят да победят всеки и да загубят от всеки. Всеки обаче който подцени гранда от Неврокоп ще страда, защото тук никога и на никого не ще да е леко. Освен Миньор, може би Марек и Хебър, в тази група Пирин имат една от най-привързаните и многобройни публики, което също ще бъде плюс за представянето, най-малко на домакинските мачове. Те с удоволствие ще награбят всеки, който дръзне да направи нещо повече, освен почетна загуба в планинският ни град.


Септември Симитли преболедува сякаш изпадането си от професионалният футбол, а сега в отбора се завръща спортният директор Методи Стойнев, който има богат опит и е доказал, че може да ръководи отбора с „железна“ ръка. С пълната подкрепа на градоначалник и шеф на УС Апостол Апостолов и куп качествени състезатели, септемврийци дават заявка за рестарт, който ще се следи с интерес от футболната общественост. Шестата позиция е отличен плацдарм за атака на върха, а от друга страна е перфектно място да се види как се ритат атовете, пък до финала не е никак далеч, може повечето да се спънат.


 Рилецо се намира на 7-мо място, което не е никак лошо като позиция за поразклатеното самочувствие на самоковци. Тяхното представяне бе типично за прякора им, след като слаломираха нагоре-надолу в класирания, изпадаха, връщаха се… абе гигантски слалом! Това разбира се бе предизвикано от хроничният недостиг на пари и вакуума след кончината на Юри Галев, а съвкупност от тези двете доведе до разпадане и пропадане на мъжкия футбол. В отбора обаче има на първо място традиция, много качество във футболисти с милиони километри по терените, като и няколко талантливи младоци, които да попиват от опита на  Киров, Гемеджиев и сие. Новият спонсор Крушарски също е тук… Надежда има!


 Друг гранд с позамръкнала слава е Марек (Дупница). След крамоли, сривове, нови дружества и престой една година в селските групи, носителите на Купата на Съветската армия от 1977 година отново са на трамплина, който праща в профи лигата, но стадион „Бончук“ и догодина вероятно ще наблюдава аматьорски футбол а не сблъсъци с Байерн Мюнхен, Абърдийн и Ференцварош, защото от лидера в групата ги делят цели 13 точки, а и засега отборът е в процес на изграждане. Италиано-български спонсори, нов треньор, Кръстовчев на върха на атаката… Това вече звучи печелившо.


 Друг тим от планината Ботев (Ихтиман) ще се опита да направи рестарт на голямата надежда, която започна младият треньор Свиленов преди две години. С впечатляващ състав отбора се оказа през 2015, когато се затриха Локо Сф и ЦСКА…. Нещо обаче не стана както трябва и Ботев пак заседна в анонимността на сраднячеството. Треньор, отбор и фенове обаче не заслужават това… Нека презареждането започне сега.


Чавдар, това звучи гордо! И не само… Люпилнята за таланти от Етрополе бе поизоставена и хората говореха, че ще бъде рециклирана. Да ама Не, както казваше един роден гранд журналист. Като Феникс от етрополския балкан Чавдар се възражда от собствената си пепел, и отново се превръща в отбора, дал на професионалният футбол имена като Ивайло Чочев, Димитър Пиргов, Томи Костадинов, Стилян Николов, Пепи Тончев и много, много други…


 През август миналата година всички говориха за прероденият тим на Хебър. Йордан Петков начело…? Здравко Лазаров! Тодор Колев! Николай Манчев! Явно хората от Пазарджик не си правят майтап… Нещо обаче сякаш зацикли. Нищо особено в резултатите прати Петков да си ходи, на негово място дойде натрупалият доста опит като треньор и в „Б“ група Танчо Калпаков, и сега е амбициран да демонстрира своята формула за успех, която не можа така или иначе да покаже както трябва в Панагюрище. Междувременно Манчев си тръгна, Колев отпътува за Велико Търново… Може пък да е за добро. Младите напират отдолу, нямайки търпение да пратят ветераните в пенсия… Пазарджик ги заслужава!


 В Германея Сапарева баня са доволни. Нищо, че са на две места от линията на изпадащите… Миналите години все си бяха там… А групата е голяма, „И спасение дебне отвсякъде“!  В курортното ни градче обаче си направиха правилните изводи, размахвайки метлата разчистиха всичко което ги бе довело до положение да оцеляват по чудо, и през лятото на миналата година сглобиха тим, който като на майтап колекционира 5 победи и 18 точки! Да не ви казвам колко бяха лани за цял сезон…19! Дали ще ги бъде… Ще разберем през юни.


Балкан (Ботевград) замени друг един Балкан, който си тръгна миналия сезон от групата, и сега разцъква в региона на Пазарджик. Този обаче не е еднодневка, въпреки факта, че бе зарязан напълно преди 5-6 години и умишлено умъртвен. Хората в Ботевград обаче не са случайни, обичат спорта, обичат футбола, имат си традиции... Само някой трябваше да даде някой лев, така както го правеше Барези преди време. Е, не бе лесно, но все пак по един или друг начин отново са поне във "В" група... За "Б" име е рано, но да не я забрявят напълно де... След като пожъна из мездренско, Редовски дойде в Ботевград, разбута, премисли и се оказа, че отбора може да се направи! И го направи... Сега му е необходима устойчивост.


 От Кюстендил, България... Дами и господа, Велбъжд! Оооо, бяха времена, бяха футболисти, чували с пари.... Е няма ги вече за съжаление. Футболни хора в Кюстендил обаче, колкото череши напролет по дърветата. И футболисти не малко, само че трябва да си ги посъберат, и да почнат отново да бъдат това което най-много ще им приляга - да побеждават! Че тия пет победи са нищо бе... След две години клуба става на 100!!! Я се вземете в ръце, знаем че можете...


 Оххх… Пирин Разлог! Какво да говорим за тим, който се намира в това незавидно състояние, поради решението на един човек. След като няколко години бе все сред лидерите в нашата група, няколко години бе сравнително успешно в „Б“ група, този сезон е отново при нас… За сметка на Септември Сф. Ами какво да се прави, когато парите управляват всичко, те казват кой къде да играе… Какво им дреме за хората в град Разлог, които трудно ще го преживеят… Ако пък изпаднат?!?


Град Пещера отново си има тим във „В“ група, след като той бе позачезнал… Трудно е в група както тази, дето куп чудовища си търсят прясна мръвка… Трудно ще им е да оцелеят!


 Защо пък Вихрен (Сандански) са предпоследни…. Аааа, Бела са трети…" Лошо Седларов, лошо…" както казваше Тодор Колев. Миналата година биеха наред, сега имат само четири победи. Ще трябва да направят всичко възможно да завлекат отбора на Свобода под водата, за да се самоиздърпат и то при пълната липса на спасителни пояси…


 Чепинец…. 17-0-0 …14-78 …0 …..Чао!