Въпреки че броят загинали от намесата на САЩ в Ирак се пази в тайна, американска компания обяви първата си паднала жертва на бойното поле. Загиналият не е войник, а роботът Packbot, разработен от корпорацията iRobot.
Роботите, обслужващи военни цели, съществуват вече не само в зрелищната научна фантастика. Те напуснаха филмовите екрани и взимат участие в истинските сражения, заместват войници на реалното бойно поле, като безпилотни въздушни машини, земни роботи за засичане на експлозиви и дори парламентьори.
Университетът във Вашингтон се намира на гребена на новата вълна от подобни технологии. Целта е до 2020 година 30% от състава на американската армия да е представен от войници роботи.
Става дума за автономни системи от типа на самодвижещи се камиони, поясняват от Вашингтонския университет. Цялата роботна сила в американската армия е телекомуникационно управлявана. В повечето случаи това става от разстояние посредством джойстик и компютърен екран. И макар да изглежда като пречка в плановете на военните да включат роботи в своите редици, всъщност е изключително важно хората да взимат участие в операциите с роботи, твърдят учените. А въпросът е чисто етичен.
Никой не иска да даде пълна автономност на система, оборудвана с оръжия. Затова е важно решението срещу кого да се натисне спусъка да се взима от човек. Като машина, роботът не може да взима рационални решения и се налага всеки важен избор да се прави от хората.
Във филмовите хитове роботите се представят като интелигентни същества, но учените нямат желание да вграждат във военните машини интелект за самостоятелно взимане на решения. Или поне засега не го правят. Вместо това, тяхната цел е да разработят и подобрят по-интелигентното функциониране на роботите. В момента в университета във Вашингтон се опитват да разработят система, при която роботът да извършва дадена задача, държейки в течение на работата си човека оператор, като операторът във всеки момент да може да дава нови цели на машината.
По примера на популярното преди години в САЩ филмче “Семейство Джетсън”, в което домашният робот Роузи не се управлява чрез компютър, а съобразява действията си със заобикалящата среда, учените работят върху това локалната среда да бъде използвана за възлагане на задачи за робота, без посредничеството на компютър.
С подобна цел в Нюйоркския университет вградили “играчка” в програмата на робот. Като използват Wii контролер, учените извличат полза от естествените човешки движения, за да комуникират с робота.
Използването на нещо толкова просто, като контролер за видеоигра, носи предимства във военната среда. Вместо да разнасят тежък лаптоп и да се фокусират върху джойстика и екрана, войниците на бойното поле остават нащрек и следят какво става около тях, докато извършват операции с робота.
В разработването на контрола над робота в лабораторни условия, където са в пълна безопасност и никой не се опитва да ги убие, създателите на изкуствената бойна единица забравили за опасността, на която се излагат войниците по време на битка, споделят самите академични работници. Провокирани от това, учените направили подобрението, което позволява на войниците да съсредоточат погледа си на едно място и да използват ръцете си, за да контролират робота, без да е нужно да приковават цялото си внимание в някакъв екран.
Напредъкът в роботиката за военни цели повдига някои етични въпроси, като например кой трябва да поеме отговорността, когато робот убие човек. Въпреки това, с прогреса на технологията все по-често в бъдеще усъвършенствани машини ще се изпращат на предната линия.