Ден преди празника на българската просвета и култура и на славянската писменост, в малкия салон на читалище „Христо Ботев” ще бъдат представени две стихосбирки. Премиерата на книгите ще премине под наслов „По жаравата към вечността”. 


Едната, за която вече сме писали, е озаглавена „Кехлибарената стая”. Това е първата самостоятелна поетична книга на Симеон Ангелов - заместник председател на Сдружението на литературните творци от Ботевград “Стамен Панчев“. Негови стихотворения са публикувани в местния печат и в литературния сборник “Друм за орисани“.


Защо авторът е избрал точно това заглавие, става ясно от предговора към книгата, написан от Стефка Граматикова – председател на сдружение “Стамен Панчев: „Може би някои ще бъдат озадачени от този анонс, ако не са чували за легендарната кехлибарена стая, която през 1716 год. пруският крал Фридрих Вилхелм I подарява на руския цар Петър I. Нейната история и до днес е обвита в загадки, но се смята, че представлява стая, напълно облицована с кехлибарени панели със златен кант и огледала. Заради своята красота понякога е била наричана “Осмото чудо на света“. Дълго време се пазила в двореца на императрица Екатерина в Царское село. Следите й изчезват по време на Втората световна война, когато вероятно е плячкосана от нацистите. И до днес не е сигурно местонахождението й, въпреки епизодичните известия за нейното откриване…


Ще попитате какво общо има тази история с книгата, освен заглавието, разбира се. Има, защото тази книга е дълго пазената “съкровищница“ на Симеон Ангелов – нейният автор! Тя е първата, която издава, въпреки че твори отдавна и има подготвени поне още три за печат. Защо я е крил досега – само той може да отговори.”.


“Стихосбирка от експерименти“, така авторът на предговора нарича “Кехлибарената стая“, защото “включва произведения, разнообразни както тематично, така по структура, тоналност и стилистика, защото са извадка от различни творчески периоди на поета Симеон Ангелов“.


Втората стихосбирка – „Нестинарка”, е на Мария Кацарска – член на Сдружението на литературните творци „Стамен Панчев”.  Авторката е добре позната в местните творчески среди. Нейни стихотворения също са намерили място в литературни сборници, публикувани са и в местния печат. 


За „Нестинарка”: „Вие отваряте с нея буквално душата на авторката, защото тази книга е откровението на един живот, посветен на обичта във всичките й измерения – синовна, майчина, към внуците, но също към дом и родина, признателност към героите български…


Но тази книга чертае и пътя на страданието, по който героинята й минава „със кървящи стъпала”, защото животът не й спестява сблъсъците с жестокото лице на нашия свят – фалша и лицемерието, суетата и недоверието, тежката борба за оцеляване на човешкото у човеците…”, пише в предговора председателят Сдружение „Стамен Панчев” – Стефка Граматикова. 


Представянето на двете стихосбирки ще се състои на 23 май от 18 часа в малкия салон на читалище „Христо Ботев”. 


С позволението на авторите публикуваме по едно тяхно стихотворение: 


СЪЩНОСТ


Mоя клета душа  -


под дъждовните, сивите облаци.


Разтуптяно сърце -


след злочести, без милост лъжи.


Грапав сън -


от борбата ми с "вятърни мелници".


Поглед nлах -


пред затворени, злобни врати.


Две очи -


огледало на моето вчера


и ръце -


в безтелесната, лепкава прах.


Леки мисли


със "приятели" за вечеря -


присмехулници


под капака от завист и страх.


Трудно утре -


довяно


от парещи спомени


за безкраен,


душевно заченат дуел -


с Дон Кихот


и сълзите за вярност,


отронени ...


Моят nът -


към изгряващо


слънце поел!


 


Симеон Ангелов


 


ЗАСЛУЖАВАШ ЛЮБОВ


 Незовящият ме ден


стиска нежни рамене.


Посивял е като мен,


пребледнял от страхове.


 


Сълзи преглътни - от свян,


за да не те види мракът


как със образ разпилян


нощ - спасение очакваш.


 


Тя - закрилница потайна,


скрива сълзите изплакани


и ми носи сън омаен


със мечти от мен забравени ...


 


Вятър с обич вън шепти:


"Забрави заблуди тежки,


не унивай, не скърби


и прости жестоки грешки!


 


С вяра раните лекувай,


откликни на нежен зов,


а след падане празнувай!


Заслужаваш ти - любов!"


 


Мария Кацарска