Тази вечер в малкия салон на читалище „Христо Ботев” се състоя представянето на книгите на Мария Петкова –  „Когато душите говорят” - проза, „Любовта – гравюра на душата” – поезия, и „Сърцето ми е селска торба” - проза. Проявата, организирана от читалище „Христо Ботев” и литературен клуб „Стамен Панчев”, събра близки, почитатели и колеги по перо на авторката. Специален гост на премиерата бе Марин Кадиев – литературен критик и председател на Съюза на независимите български писатели. Той определи книгите на нашата съгражданка като книги-болки, като книги-размисъл за живота, смъртта, небитието и отвъдния свят. „Четеш и преживяваш. Мария е уловила силата на словото, а именно, че само когато си развълнуван, можеш да развълнуваш читателите. Това е тайната на изкуството”, каза по време на представянето критикът. Според Марин Кадиев лайтмотивът в книгите е: „Ако човек потисне пороците и даде простор на добродетелите, той може да промени съдбата си.”.
 
Другите гости също имаха възможност да изразят своето мнение за творчеството на Мария Петкова, както и да я поздравят с издаването на поредната книга. Авторката получи поздравителни адреси от Исторически музей – Ботевград и от литературния клуб. 


Секретарят на клуба Десислава Иванова сподели: "Преди време, на сбирка на клуба, получих подарък от Мария Петкова - книга с добре оформена корица, в типично български стил. Поблагодарих и с огромно любопитство запрелиствах, откривайки скътаните ъгълчета по гънките на „скъсаната” селска торба. А в тях има от всичко - история, разказана от пряк свидетел на събитията, приятелство, любов, съпричастност. Прави впечатление неподправената искреност на споделеното - без украса или каквато и да било цензура. Една жена, като нас, която преминава през живота без да се вайка, отчитайки мимоходом трудностите - борбена и работлива, тя неуморно пълни селската торба на богатото си творческо присъствие. Какво научих от нея - злобата, завистта и кражбата, колкото и силно да са ни разтърсили - отминават. Без съмнение съществува божие наказание, а човекът е дарен с милост и воля да прости преживяната болка. Тръгвайки от пустия, разграбен дом, събиран с много труд от поколения наред, ни е съдено да останем над доносничеството, дребничката подлост, жестокостта..., изграждайки здрави характери, закалени в битки не със света, а със собствената ни воля да продължим този вечен нестинарски танц, раждащ жената-майка, любима, приятелка...”.


Благодарност към гостите, че са уважили представянето на книгите, отправи авторката. „Радвам се, че се докоснахте до моето творчество. Да се пише е Божия дарба. Човек трябва да бъде много чист и духовно съхранен, за да може да предаде на хората това, което носи в себе си. Никой не знае кога във времето ще се хареса, важното е да остави следа за поколенията”, каза Мария Петкова. Тя изрази своята благодарност към организаторите на представянето. Също така благодари на ОбС и на общината за това, че осигуриха средства за издаване на най-новата й книга „Сърцето ми е селска торба”.
 
Мария Петкова е фармацевт по професия. Тя е член на Съюза на независимите български писатели. Автор е на девет книги – поезия и проза. Нейни стихове по време на представянето изпълниха Мария Коцева и Малинка Цветкова.