Днес православните християни отбелязват Димитровден - денят на св. Димитър Солунски. Той е роден през III век в Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит.
Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влезли в килията му и го убиват с копие по време на молитва. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. За покровителството на светията си съперничат гърци, българи, сърби и руснаци.


Според народните представи от Димитровден започва зимата. На този ден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. На Димитровден започват годежите и сватбите. В старопланинските райони следят ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще са пълни с мед, а кошарите ще са пълни с агънца.
Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
Характерни са и трите дни след Димитровден, т. нар. Миши дни.


На този ден празнуват: Димитър, Димислава, Димитрина, Димитрия, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Диян/а, Диан/a.


Димитровден е и ден на строителя - празнуват архитекти, проектанти и пр.