По повод Деня на народните будители, ученици от шестите и седмите класове при ОУ"Отец Паисий" - с. Врачеш, ОУ "Никола Йонков Вапцаров", ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" и ППМГ "Акад. проф. д-р Асен Златаров" - Ботевград и техните учители по история  посетиха Историческия музей, където имаха възможност  да изгледат филм, посветен на Паисий Хилендарски, както и да чуят една модерна интерпретация на идеята за будителството. 


В своето встъпление директорът на музея - Рени Петрова, благодари на преподавателите за подкрепата при реализирането на идеята. Как се е стигнало до обявяването на 1 ноември за Ден на народните будители, защо е било нужно да се знае и помни делото на всички онези българи, запазили нашата писменост, вяра и култура, припомни Рени Петрова, цитирайки Стоян Омарчевски – министър на народното просвещение в България в периода 1920 – 1923 година, който внася предложението в Министерски съвет.


Директорът на музея разказа на учениците за един надпис в нашия край, „превърнал се сам по себе си в будител”:


През 1920г. Петър Мутафчиев публикува разкрития две години преди това, през 1918г., скален надпис при Средновековната крепост над с. Боженица. Според неговия превод надписа гласи:


„Аз Добромир 


                     Писах


Аз севаст Огнян бях


при цар Шишман 


кефалия и много зло


патих. В това време


Турците воюваха.


Аз поддържах цар Шишман”


Ограниченият брой на достигналите до нас извори от епохата на турското нашествие в българските земи, оскъдността и противоречивостта на сведенията, които те съдържат, определят високата историческа стойност на Боженишкия надпис. 


Tой се числи към летописните паметници, а те са най-малобройни в България. Тази група представя  най-добре приемствеността на първобългарските елементи в старобългарската и среднобългарската  епиграфика. Нуждата да се докаже истиността на надписа, кара историкът Петър Мутафчиев и го датира в  1395 г. По-късно ученият Цветана  Георгиева пише в студията си, че надписът е от  1376 г. Други учени правят датировки от 1376 до 1382 година, а някои  го числят към Злетовската книжовна школа. 


Както е известно, първобългарските летописни надписи почти нямат паралели. Много песни, предания, легенди   за цар Шишман са се запазили и до днес. Но единственият „документ” е каменният надпис. Боженица  и крепостта „Боженишки урвич” са символ на една епоха – краят на Шишманова България. Ако го нямаше, този надпис нямаше да има и спор, нямаше да се провокира нашето и вашето търсене!


Привилегия за средновековните българи било да можеш да четеш и пишеш,  било талант и отражение на нуждите им да бъдат образовани и модерни?! Да, модерни! Един каменоделец гравира върху камък историята ни, когато достъпът до книги и хартия е ограничен! И това остава във времето! Един каменоделец се превръща в будител! В наш извор за истинност!


Ако сега имате  задача да изготвите научен доклад за Крепостта „Боженишки Урвич”, кое ще бъде първото нещо което ще направите? Ще потърсите в Интернет! Ще дойдете в музея… Ще попитате учителите си?


Когато използвате така достъпните за Вас информационни портали, където енциклопедии и сайтове предлагат количество информация, разхвърляна или систематизирана, замисляли ли сте се за това дали всичко е достоверно и доказано?!


Една от важните  препратки, достигнала до нас, завещана ни от майстора каменоделец е значението да си грамотен и  образован, да търсиш неуморно истината за историята!  А ние, българите, сме имали славна история, която е важно да се показва и доказва!


Стотиците книжовници и просветители, чиито имена стоят на книжните страници и интернетските линкове са онези, които са ни дали самочувствие и увереност!