131 години от Шипченската епопея отбелязва България днес с празник на старопланинския връх.

В народната памет името на този старопланински връх се е превърнал в символ на саможертвата в името на Отечеството.

В 11 ч. ще бъде отслужена панихида за отдалите живота си за освобождението на България. След това слово ще произнесе кметът на Казанлък.

Отново ще бъде представен спектакъл-възстановка на събитията от август 1877 г., а в поклонението ще участват много граждани и представители на институциите.

Епични боеве са се разиграли на най-високите точки на Шипченския проход - връх Свети Никола (днешен. връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо от 21 до 23 август 1877 г. между войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов.

Решителният и най-тежък бой започва на 23 август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Гъсти орди лазят по скатовете на планината.

Около 10 часа турците получават шест табора подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване.

Към 17 часа настъпва критичният момент в тази героична епопея. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. Суеверен страх обхваща турците, когато срещу тях полетяват трупове.

В последния момент пристига помощ. Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав.

По време на тридневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника - на повече от 8200 души.