По повод Тодоровден – празник-събор на Правец, в Историческия музей на града бяха открити две експозиции. Едната, съвместна с Исторически музей – Ботевград,  представя традиционни народни облекла, характерни за Ботевградския и Правешкия край А с другата – “Военни униформи, оръжия и боеприпаси от времето на Руско-турската война 1877/78 год.“ гостуват Исторически музей – Етрополе и регионален клуб “Традиция“ – Етрополе. 


Директорът на музея в Правец Татяна Борисова приветства гостите, дошли на събитието, и накратко представи двете експозиции. 


Подробна информация за народните носии поднесе Теодора Петрова – музеен служител. Българските традиционни костюми са символичен знак за възраст, семейно положение, участие в обреди и обичаи. Най-изразителна в този смисъл е украсата на костюма. Показателен е начинът на обличане  на отделните дрехи. За младата невеста е задължителна бяла връхна дреха, а за момата е забранена. Израз на венчалната символика е червеният мъжки пояс, преметнат през главата. Символиката в социалните отношения е изразена в обредните костюми на лазарките, Еньовата буля, коледарите и други. Моминските, ергенските, годежните и венчалните костюми привличат с естетическия усет към красота. Украсата на облеклото носи отпечатъка на семейно-родовите традиции, на мирогледа и нравите на населението. 


В емоционално отношение облеклата показват връзката с два от основните поминъка на българското село – земеделието и животновъдството. Земеделието е един от главните поминъци на Правешкия край. Част от женското облекло е престилката. В определени случаи в ежедневния бит на българина тя служи за слагане на семена и разсад в нея, за плодове и други. 


Някои обредни празници, свързани с обличане на първата риза, показват, че на нея се придава особено значение. Вярва се например, че тя може да въздейства положително или отрицателно върху съдбата на човека. Затова при раждането новороденото се поема с ризата на майката или бащата, на бабата или дядото. Това означава символично въвеждане на детето в средата, в която ще протече неговият живот


Първите момински дрехи се обличат обикновено на голям пролетен празник. Моминското облекло е плод на личния труд на момичето. 


Момчето облича първите си ергенски дрехи най-често при първото си влизане в коледарската дружина или на празник, в който участват само ергени. Това гласеше част от изнесената беседа. 


В друга експозиционна зала бе подредена втората изложба. Тя бе представена от подполковник Огнян Маринов –председател на Национално дружество “Традиция“. Той започна от облеклото на представителите на клуб “Традиция“ – Етрополе, а част от тях бяха облечени с ежедневни носии, характерни за Северна и Централна България, за македонските комити. Едната от жените бе облечена с униформа от лейб-гвардията, а другата - от линейната пехота


Подполковник Маринов бе облечен в парадна униформа, която са носели мъжете, покръстени в казаци, населяващи земите около река Волга. Той носеше една обеца на лявото ухо, което означава, че казакът е единствен син на майка си. 


В изложбата са представени още първата българска униформа – четническата, повседневна руска войнишка униформа, униформа на турски офицер, униформа на турски аскер, униформа на милосърдна сестра, различни оръжия и боеприпаси, използвани при Руско-турската освободителна война.