За 140-ти път България отбелязва Деня на своето Освобождение от турско робство.
Предстоят редица мероприятия в цялата страна.


След около два часа са и тържествата в Етрополе:
10:30 часа - Изпълнения на Младежки духов оркестър - гр. Етрополе
Място: Централен площад
11:00 часа - Тържествено вдигане на Националното знаме на РБългария
Място: Централен площад
11:10 часа - Поднасяне венци и цветя пред Паметника на загиналите във войните 1868-1918 г. етрополци
Място: Паметник на загиналите във войните етрополци
11:30 часа – Празнично слово на Кмета на Община Етрополе
Място: Голям салон на НЧ „Т. Пеев-1871”
11:35 часа - Празничен концерт-спектакъл, с участието на самодейни колективи  при НЧ „Т. Пеев-1871“ и ДГ „Звънче“
Място: Голям салон на НЧ „Т. Пеев-1871”
Като част от честванията, вчера бяхме свидетели на откриването на първата самостоятелна изложба с прекрасните художествени картини „Масло и акварел” на самобитната художничка Стефка Хикова.
За читателите на сайта имахме удоволствие да качим отделен материал за събитието.
Честит празник, драги съграждани!
Когато преди две или вече три години имаше възпроизвеждане на събитията около освобождението на Етрополе, си спомням думите на сътворилият образа на Гурко, който каза след мероприятието: „Може да обичаш или да не обичаш Русия, но руския народ си длъжен да обичаш. Защото неговите синове изминаха хиляди километри, за да умрат в Етрополе.”
Днес отново ще преклоним глава пред техния подвиг, защото по различни източници в Етрополския Балкан и въобще на територията на Общината са загинали повече от 150 човека.


В този ред на мисли си позволявам да кача стихотворението на Лозан Такев
3-ТИ МАРТ – ДЕН СЪДБОВЕН ЗА БЪЛГАРИЯ
Те не бяха от Брюксел, Ню Йорк и Маями.
Те дойдоха по краткия – братския път.
Те говореха руски и бяха славяни.
Тук намериха българска обич и смърт…
Те не знаеха даже дали благодарни
ще им бъдем след време – бащи и деца.
Те избраха войната, а тя е коварна,
тя безумно убива съдби и сърца…
Бяха братя по кръв. Просто бяха славяни.
И под Шипка намериха своята смърт.
Не дойдоха от Брюксел, Ню Йорк и Маями,
от Русия дойдоха – за нас да умрат…
Без да имат дори и имперска идея,
те се биха до смърт за славянската чест.
И сега, ако ти си докрай европеец -
ще ги помниш достойно и утре, и днес...
Поклон, дълбок поклон!