Поклонението пред д-р Иванович ще бъде на 4 септември

Бях на 28 години-вече "старо куче"-3-та година специализант във 2-ра клиника по спешна коремно-гръдна хирургия в Пирогов (2000г), а по ония времена специализантите по хирургия бяха многомалко-само по 1 в клиниката и по 1 в спешния екип. Ето защо специализантите буквално не излизаха от операционната асистирайки на всички старши хирурзи и още в първата година "старите кучета" ни даваха да оперираме самостоятелно по-леки операции, а на третата година вече бяхме доста самостоятелни и за най-тежките операции (жалко, че от този тип обучение и въобще от тази структура на хуриргичната секция в Пирогов и помен не остана). Една вечер непосредствено преди началото на поредното нощно дежурство към екипа ни прикрепиха един много млад и много възпитан хирург-специализант от Ботевградската болница (после се оказа, че е по-голям от мен с 9 години, но изобщо не му личаха-толкова спокоен и позитивен беше). Ако не се лъжа тогава той беше пратен на курс в 1-ва хирургия, но в нея течеше ремонт и затова го командироваха в екипа на нашата 2-ра. При запознанството ни се представи като д-р Светлозар Иванович от Ботевград, а аз за да го предразположа да не се притеснява в новия екип започнах да го питам глупости от рода на "Адаш (фамилията ми е Иванов), ти сърбин ли си или руснак с тази фамилия"? Отговори спокойно, че е българин и от стар род, в който е запазена именно тази фамилия. Казах му, че занапред за мен ще бъде "Светльо", аз за него "Дидо" или "Деянски" и малко след краткото ни запознанство веднага се наложи да влезем в операционната за тежка операция. Д-р Иванович не се държеше като новобранец, а като опитен ветеран, с което веднага заслужи моето уважение, операцията мина ОК, както и последващите и със Светльо се сприятелихме бързо. После след тези няколко дежурства не сме се виждали и наистина не разбрах как минаха цели 18 години и изведнъж разбрах, че моят приятел и изключителен човек и колега вече го няма Не зная какво да напиша освен "Почивай в мир, Приятелю! Почивай в мир, благородни Колега! Вярвам,че си на по-добро място далеч от хорската суета и злоба! Бог да те прости и светла ти Памет, Докторе! С огромно уважение и скръб д-р Деян Иванов