Д-р Вълковска, в началото на ноември, когато в ботевградската болница бе открито КОВИД отделение, Вие бяхте единственият лекар, който доброволно влезе да лекува заразените пациенти. Защо взехте това решение?


Първо, защото това е моята професия. Второ, защото нямаше никой да работи. Колегите - кой по здравословни, кой по други причини - изчезнаха.


Аз това съм учила, това съм работила 40 години. Затова влязох в КОВИД отделението.


Не Ви ли беше страх, чисто човешки?


Страх ме е, разбира се. Страх ме е заради мен самата, за семейството, за внуците, за децата ми. Това ме лишава от контактите с близките ми хора.


Но нали за това съм учила...


Колко пациенти минаха през КОВИД - отделението на ботевградската болница от откриването му досега?


Точната цифра не мога да кажа, но са над 50. Много починаха... Това е тежка инфекция... Понякога много трудно върви лечението, понякога просто не върви. Жестока работа!


В момента имаме по-малко пациенти, натискът от КОВИД сякаш намаля, но започнахме да приемаме и пациенти с обикновени пневмонии във вътрешното отделение. Въпреки че там смесваме малко потоците, условията в отделението са приспособени. То не е предвидено за инфекциозно отделение . В КОВИД отделението е по-удобно, там има как и персоналът да се изолира. Във вътрешното отделение ние сме сред болните. Само две стаи са със санитарни възли. Имаме още две, но там няма кислород и де факто са неизползваеми. При условие, че имаме централна инсталация... бутилките свършат бързо. Държим болните в големите стаи, ползват общата тоалетна... Въпреки това се стараем да спазваме всички правила за безопасност. Правим го заради нас и заради болните. Защото ние всеки ден сме на тази експонация.


Как изглажда коронавирусната инфекция отблизо?


Различно. Аз имам малък поглед върху амбулаторните болни. Те са леки случаи - отпаднали, кашлят, но нямат пневмония. При нас постъпват по-тежките - обикновено са с двустранни пневмонии... Много хора изгубихме. Сигурно са около 15 души... Лекуваме ги, вървят, вървят добре и изведнъж се сриват и загиват заради тежки поражения на белия дроб.


Днес например /9 декември/ всички болни в отделението са с ниска сатурация и са на кислород. Това че някой е малко по-добре, не означава, че няма да се влоши. Имаме пациенти с по 20-30 дни на болнично лечение. Днес изписахме жена, която повече от 20 дни лежа в болницата, раздвижването й бе колкото да отиде до тоалетната. И то не прекалено възрастна жена - на 60 години.


Някои от болните прекарват инфекцията много тежко, със задух. Най-вече с тези показатели, които ние следим - кислородното насищане на кръвта. Когато то спадне - става много жестоко. И за болните, и за нас. В началото правехме опити, кагато пациентите се влошат да ги преведем в София. Оказва се, че там навсякъде е пълно и винаги сме получавали отказ. Нямаме нито един приведен пациент в софийска болница. Изключението е само едно, но там близките на пациента намериха връзки и затова го приеха. Не звучи добре за системата, но такава е обстановката в цялата страна. Персоналът навсякъде вече се изчерпа. Всички се уморихме.


С какво лекувате пациентите в ковидпациентите в Ботевград? Имате ли адекватни и достатъчно медикаменти?


Имах честа в КОВИД отделението да работя с инфекционист, който работи в Правителствена болница. Нашите пациенти ги лекуваме със същите медикаменти, както и там ги лекуват. Е, плазми не правим. Ремдесивир не правим, но всичкото ни друго лечение е на ниво.


Аз като лекар нямам ограничение нито какъв антибиотик да прилагам, нито има лимит. Досега не сме изпитвали никакъв недостиг на медикаменти..


Сега се говори, че изчезва един от антибиотиците, с които много добре работим. Няма го в складовете на ниво държава, не става дума за нашата аптека и болница. Говори се също, че нискомулекулярните хепарини се изчерпват, което вече е страшно. Преди два-три дни здравният министър показа кашони с фраксипарин, дано държавата да се справи.


Какво мислите за предстоящата ваксинация? Вие ще си сложите ли ваксина срещу КОВИД?


Ваксина трябва да има, защото това е масов мор, казано на непрофесионален език.


Аз сигурно ще се ваксинирам, проучвам ваксините. Най-вероятно първите в България ще дойдат след Нова година, кога ще започне самото ваксиниране не се знае. Иначе всяка ваксина има смисъл. Лошото в този случай е, че не са достатъчно проучени. Важно е да се гледа профила на безопасност.


Аз лично съм пенсионна възраст и знам, че инфекцията е по-опаса за възрастните хора.


Как Вашето семейство гледа на решението Ви да работите в КОВИД отделение?


Приемат това, което аз съм решила. Всеки ден ме мислят, непрекъснато питат как съм. Децата ми са при мен и постоянно ме следят...


Вие оптимист ли сте, че човечеството ще се справи с пандемията? Все повече се чуват гласове, че коронавирусът ще остане дълго сред нас.


Трябва да преодолеем тази пандемия. При това ниво на развитие на науката, при факта, че вече идват ваксините. Дано да го преодолеем.


Иначе в краткосрочен план не съм оптимист, че до края на лятото ще се отървем.


Искам да заспя и като се събудя сутринта, този кошмар да го няма... Защото наистина е страшно. В един момент ми се налагаше за 12 часа да напиша четири съобщения за смърт. Това е жестоко. Дори само да излезеш и да го кажеш на близките, жестоко е ... Да се надяваме, че след ваксинацията, нещата ще се успокоят.


Как Ви промени битката, която водите с болестта?


Не знам дали ме е променила. Може би съм станала по-отговорна към себе си. Да се дезинфекцирам, да си сменям често маските, да спазвам всички правила... В личен план не ме е променила. Да, имам си определени страхове и аз. Като ме заболи главата си мисля дали няма да вдигна температура... нормални неща, които всеки човек си ги мисли, ако е на мое място.