Ученици и учители поднесоха цветя на паметните плочи, с които са обозначени местата в нашия град, където е отсядал Васил Левски. Той е бил укриван в дома на дядо Стоян Цагарски - местен кожухар. Неговата къща е била на ул. „6-ти септември", срещу детска градина „Звънче”. На мястото на старата къща е издигната нова, собственост на наследници на поборника, който след смъртта на Левски е осъден на заточение в Диарбекир. 


На ул. „Гурко” /срещу Обредния дом/ се е намирал Шареният хан на братята Гаврил и Стоян Брънчови. В началото на месец декември 1871 год. Васил Левски, след като основава таен революционен комитет в Тетевен, придружен от Станчо х. Иванов, търговец на едър добитък, на 10 декември пристигнал в Орхание. Според разказа на Стоян Заимов  /„Миналото” II книга, Пловдив 1898 г./, Левски спрял на Шарения хан. Явил се в града като търговец на едър добитък, той посетил най-първите търговци. Стоян Брънчов, без да знае за каква работа е дошъл, представил и препоръчал видния търговец на орханийския каймакамин. Марин Николов, Петко Николов и Гаврил Брънчов – търговци от града, устроили вечеринка на гостите. На вечеринката били поканени най-видните орханийски граждани. Тогава бил създаден тайният революционен комитет. Присъстващите събрали помежду си 30 лири за бъдещата комитетска каса в Орхание. 


В комитета влизали следните лица: Гаврил Брънчов, Велчо Шунтов, Марин Николов, Божко Божилов, Васил Наков Драганчовски, Мито Петков – Бояджията, Стоян Цагарски, Христо Гашевски, Васил Бушаранов, Ташо Шунтов, Христо Колов, Коцо Панчов, Петко Николов, Васил Петров. 


След смъртта на Левски, всички са били заточени в Диарбекир. Велчо Шунтов и Божко Божилов са били изпратени в медните рудници в Аргана Мадени.


В чест на Апостола на българската свобода, учениците от училището, носещо неговото име, рецитираха и стихове пред двете паметни плочи.