Йордан Танковски има магистърска степен по психология, профили - социална, педагогическа и организационна психология. Изпълнителен директор на „Скилс Консулт България“ ООД - компания за управление на човешки ресурси. Лицензиран консултант и експерт, автор на публикации по проблемите със СПИН, трафик на хора, наркотични зависимости.


Господин Танковски, каква трябва да бъде реакцията на родители, които имат подозрение, че детето им употребява дрога?


Много родители постъпват неправилно. Те веднага започват да го наказват, да го наричат наркоман. Веднага налагат силови мерки - пращат го някъде на лечение, обръщат се към психолог и психиатър.


А в този случай първото най-важно е да се проведе приятелски, семеен разговор. Защото това, че детето един път е употребило, не означава, че то е наркоман и има зависимост. Първо трябва да кажа, че едно дете, което е употребило, не е наркоман. Наркоман означава човек, който има физическа, физиологична и психическа зависимост.


За мен най-важното е да се създаде една много добра комуникация вътре в семейството. Да се разговаря. Няма проблем родителите да разговарят с педагогическия съветник в училището или психолога, но не бива твърде много да се фокусира вниманието, защото детето започва да се чувства като аутсайдер, нарочено, посочено с пръст.


Груба грешка на родителите е, че стават агресивни и пристъпват към наказания. Аз не казвам, че не трябва да има рестрикции и наказания, но първо трябва да се проведе разговор. На това дете трябва да му се обясни какви са рисковете, какви са опасностите. Родителят сам трябва да намери литература, да прочете, да научи повече сам за проблема и да поговори с детето. Има такива митове, че някакви лоши чичковци продават дрога до оградата на училището. Не, дрогата най-често се разпространява от ученици в самото училище. Те са крайната част на веригата дилъри. Обикновено другият, по-голям дилър, намира именно ученици, които употребяват и именно те продават дрога на другите деца, за да осигурят себе си и да спечелят някой лев. Така че лошите чичковци стоят някъде в квартала и там си имат мрежи от ученици, които разпространяват.


Много важно е да има семейна комуникация. Родителите да се интересуват от детето не само когато трябва да му дадат пари за закуска и как е облечено, просто трябва да общуват с него. Родители, които не общуват с децата си, много често се изненадват, когато научат, че те се друсат или правят нещо друго нередно.


Казвате, че доминиращата майка също може да стане причина детето й да посегне към дрогата?


През последните няколко години работя по тази тема. Понятието по-скоро е свърхпротективност. Казвам майки, защото като погледнем нашето общество, то е доста феминизирано, т.е. отглеждането, възпитанието на децата е поверено на майката. До 10-12 годишна възраст на детето до него има много по-силно женско присъствие. Моделът на бащата за съжаление не е много застъпен или поне в нашето общество не се забелязва. Затова казвам, че като че ли отговорността пада повече върху майката.


Има три типа майки - авторитарна, майка „орлица“ и ригидна майка.


Всъщност това е архитип - това не е определение. Защото не е задължително да е майката, може да бъде леля, може да бъде баба. Понякога може да бъде и мъж - може да бъде вуйчо, т.е. да играе тази роля без да знае. Свръхпротекцията е едно особено поведение, когато родителите обгрижват по неправилен начин детето. Това е свързано с възпитанието, с начина, по който общуват с него, начина, по който му дават ресурсите или се грижат за него. В зависимост от типа майка - това създава предпоставка за рисково поведение.


Когато майката е авторитарна, детето обикновено се страхува, то се бори за доверието на родителя си, непрекъснато е наказвано. Това дете по някой път започва да употребява дрога, за да изкръшка, за да направи нещо непозволено. Защото то до такава степен е свикнало да бъде ограничавано, непрекъснато да се бори за доверието на някой, че да направиш нещо дивиално, нещо различно, да се отклониш от нормата, е някакъв вид тайна. Създаваш някакъв вид тайна за себе си.


Майката „орлица“ пък обратното, нейното дете не е лишавано от нищо, задоволено, разглезено, гледано като писано яйце. Това дете не е срещало някаква съпротива от страна на родителя си, получавало е всичко, което иска. Такива деца стават егоцентрици. Развиват много силен егоизъм.


Но това също е обсебване. Авторитарното е един вид обсебване, това е друг вид обсебване. На пръв поглед любвеобилно, но то е много задушаващо обсебване. И детето, за да избяга от тази образно казано прегръдка, то често прави девиации. То си отмъщава по този начин. Може да започне да употребява някакво вещество, но рисковото поведение не се изчерпва с дрогата. То може да започне да краде, да се бие, да кара с 200 км/ч по магистралата.


Рисковото поведение винаги е следствие. Първопричината в много голяма степен е свързана с доминиращите родители. Но има и други куп причини - те може да са свързани с проблеми в семейството, развод, насилие, алкохолизъм, тотално безхаберие в обгрижването на децата и т.н. Това вече е регидната майка, която е емоционално безразлична към детето. То не знае как се справя в живота. Когато получава положителни оценки, никой не му казва браво, когато има отрицателни - никой не го критикува. Това поведение е абсолютно безхаберно. Такива деца могат да имат поведение на клошарчета. Те ходят по улицата, стават жертви на банди, които лесно ги манипулират. Такива деца лесно се подават на натиск, на влияние.


Най-големите проблеми в училище, които отключват зависимостта, е аутсайдерството. Когато ти си изолиран от класа, когато ти си т.н. „балък“, такива деца много често стават жертва на натиск. Например - казват им, ако искаш да бъдеш с нас, да те харесват момичетата, ще правиш това, което ние правим - да пушиш трева, например. Такива деца, за да бъдат приети в групата, често посягат към дрогата. И не само дрога - те могат да правят и куп други непозволени неща.