Снощи, 11 април 2019 г., четвъртък, от 17:30 часа, Литературните клубове на Етрополе и Ботевград представиха в Многофункционалната зала на НЧ „Тодор Пеев-1871” в Етрополе, книгата на Милко Влайков от Ботевград „ГРАДЧЕТО. ПОРТРЕТИ БЕЗ РАМКА”.   
Изборът за това представяне да бъде в Етрополе не е съвсем случаен. Макар, че е роден в Ботевград, той е живял и учил в Етрополе. Неговите родители някога са били магазинери в града ни в тогавашната Кооперация „Напред”. Милко е учил тук и вчера имаше възможност да се срещне със свои съученици, дошли на представяне на книгата му.
Поради специфичността на мероприятието, дойдоха малко хора. Уважиха го председателят на НЧ „Тодор Пеев-1871” Христо Андреев, както и председателите на двата литературни клубове в Етрополе и Ботевград Павел Билев и Десислава Иванова.
Десислава откри срещата и представи автора и неговата книга. Тя е редактор на изданието, компютърен дизайнер е Николай Тодоров, а името на издателството е „Българи”.
Книгата е малка като формат, но богата като съдържание. Направен е сполучлив опит да бъдат „нарисувани” с помощта на словото портретите на смешни, известни и до днес чешити от нашия край.
Милко Влайков разказва с чувство на носталгия по онова време, когато нямаше телевизия, компютри и смартфони. В късите му разкази преобладава хуморът и много ирония. Както самият той разказва, турил е и „щипка сатира”, за да не са безсолни и   малко горчица – „за кадем”.
И още нещо каза при откриването:
Това се реални хора, живели през миналия век. Хора, нестандартни, с развито чувство за хумор – от онези българи без банкови сметки. Портретите са и нещо като събирателни образи между бай Ганьо, Андрешко и Хатър Петър. Някои имена на героите в моите разкази съм сменил от етични съображения.
Повечето от разказите са с неочакван край .
Запазил съм диалекта от Ботевградския край, защото това е цветът на музиката. Внимавах разказите да бъдат четивни. Смея да кажа, че не съм толкова хронист, колкото иронист  на времето, отразено в разказите ми!
Потрудих се с тази малка книжка, защото смехът изчезва от нашето забързано ежедневие. Не намирате ли? А трябва да се живее с ведър дух!


ЩЕ МИ ПОЗВОЛИТЕ, НАДЯВАМ СЕ, ЕДНА ПРЕПОРЪКА: НЕ ЧЕТЕТЕ МЕХАНИЧНО, А МАЛКО НЕЩО АРТИСТИЧНО /МАКАР И НАУМ/, ЗА ДА ВНИКНЕТЕ В ПРИСЪСТВАЩИТЕ В РАЗКАЗИТЕ!


И още нещо каза: Като автор се надяваш, че някой някога може да прочете написаното и да оцени себе си и своя малък свят чрез миналото в задъханото, претоварено с информация свое съвремие и незнайно бъдеще.


След представянето, авторът Милко Влайков и Десислава Иванова прочетоха разкази от книгата. Желаещите получиха автограф върху закупинете от тях книги.