В Етрополския исторически музей от години съществува Работилница за писани яйца.
Най-любоптни са най-малките жители на града и общината.


Вчера, на 22 април, са минали последните групи за тази година. За две от групите научихме от музейните работници, от където са и снимките на участниците:
• На 22 април в нашата работилница рисувахме етрополски яйца с учениците от
ІІ- б клас на СУ „Христо Ясенов” с ръководители Марияна Иванова и Даниела Петрова. За първи път децата се докоснаха до уникалната техника за писане с восък и с много старание и търпение направиха своите великденски яйца. Запалихме в тях интерес, който се надяваме да поддържат жив и за догодина, когато с повече опит ще творят отново в нашата работилница.
• Също на 22 април в нашата работилница рисувахме етрополски яйца и с
учениците от І-г клас на СУ „Христо Ясенов” с ръководител Виолета Димитрова. Малките творци с усърдие и вдъхновение рисуваха своите яйца. Децата с интерес слушаха разказа на уредниците за тази толкова стара етрополска традиция и обещаха другата година отново да продължим нашите занимания. Много се надяваме да станат бъдещите майстори на етрополски „плескани” яйца.


Боядисването на яйца е една от най-разпространените великденски традиции по цял свят.
Този цветен обичай събира цялото семейство заедно, предизвиквайки всеки да разкрие въображението си и да боядиса най-уникалното яйце.
И докато днес имаме най-различни техники, с които да направим от едно яйце цяло произведение на изкуството, в миналото никак не е било така.


Вижте кои са петте най-разпространени легенди, които обясняват произхода на традицията с боядисването на яйца по Великден:
 
Тържество в чест на пролетта
Яйцата често са били свързвани с езически ритуали и тържества в чест на идващата пролет. Яйцата са символизирали раждането на нов живот и са  били чудесен начин да се отпразнува краят на зимата.
Яйцата обикновено се украсявали по време на такива тържества и се подарявали на близки и приятели. Символизмът на прераждането и идването на нов живот е една от причините традицията с боядисването на яйца да пасне идеално на Великден.
 
Месопотамска традиция
Списание „Донахоу”, което се е издавало в периода между 1878 и 1908г., е било католическо месечно издание, в което са се публикували всякакви новини, свързани с религиозния свят.
В едно от неговите издания се разказва легендата за това как още ранните християни в Месопотамия са боядисвали яйца в червен цвят, символизиращ кръвта на Христос, пролята по време на разпъването му на кръста. В статията се казва, че църквата е присвоила тази традиция и оттогава тя се е разпространила из целия християнски свят.
 
Кралска традиция
Съществува и вероятността английският крал Едуард I да е станал причината за въвеждането на великденската традиция с боядисването на яйца.
През 13-ти век кралят нарежда да бъдат боядисани и украсени 450 яйца със специални позлатени листа. Тогава яйцата са били представени пред народа като великденски дар от кралското семейство.
 
Мария Магдалена и червеното яйце
В много легенди, свързани с традицията за боядисването на яйца, Мария Магдалена е ключова фигура. Една от историите включва влизането на Мария Магдалена в гробницата на Иисус Христос три дни след разпъването му на кръста.
Отивайки към гробницата, тя е носила кошница със сварени яйца, които е мислела да сподели с останалите жени, дошли да оплакват смъртта на Божия син. След като пристига обаче и там няма никого, легендата гласи, че яйцата от само себе си са придобили червен цвят.


Дева Мария и червеното яйце
Някои източноевропейски традиции приписват започването на традицията с боядисването на яйца не на Мария Магдалена, а на майката на Иисус. Дева Мария е присъствала на разпъването на кръст на сина си и според легендата е носила със себе си яйца.
Една от версиите гласи, че капка от кръвта на Иисус е капнала върху едно от яйцата и го е оцветила в червено. Според друга версия, докато Дева Мария е плакала, сълзите ѝ са се превръщали в кървави и са оцветявали яйцата в яркочервен цвят.


Като шеста легенда можем да прибавим историята за създаването на Етрополските „плескани” яйца. Традицията продължава до ден днешен и продължава да се предава за идните поколения чрез децата и учениците ни.