Изминаха 40 години от смъртта на революционера Ернесто Че Гевара, припомня "Ройстерс'.

Роден през 1928 година, той става марксист, след като по време на пътуване из Южна Америка като студент по медицина вижда неравенството между класите.

Гевара страда от астма, но въпреки болестта участва в съпротивителни движение в много държави.

През 1955 се запознава с Фидел Кастро и се включва в неговото революционно движение срещу диктатора Фулгенио Батиста.
За заслугите си той е удостоен от Фидел със званието "команданте" - най-високото в Куба.
Казват, че единствено той е имал право да спори с Кастро.

Че Гевара е президент на централната кубинска банка малко повече от година. Банкнотите, той подписва с псевдонима си „Че". След това за известно време поема министерството на икономиката.

Той участва и в боеве в Конго, които бързо се провалят поради неумело ръководене и лошо въоръжение.

През 1966 година пристига в Боливия, за да започне ново революционно движение.
Заловен е през 1967 година и екзекутиран от боливийската армия на 9 октомври.

През 1997, костите му са пренесени в Куба и погребани в мавзолей в Санта Клара.

Днес, Че Гевара е противоречива легенда.

Милиони все още виждат в него революционер и борец за свобода и равноправие, живял и загинал героично.

Макар времената от смъртта на Че досега коренно да са се променили, президенти на латиноамерикански дъжави като Уго Чавес, Ево Моралес и Рафаел Кореа открито се обявяват за продължители на делото му, макар и "не с оръжие в ръка".

Латинска Америка отбеляза смъртта на Гевара с разнообразни прояви, влючително и филмови фестивали с неизлъчвани досега кадри от живота му.

Според съмишлениците му, Че никога не би бил заловен, ако не бе една дребна злощастна случайност.

Многобройни са, също така и критиците му, за които той не е нищо повече от терорист с леви убеждения, една измислена и изкуствено превъзнасяна икона, чиято биография е била прекомерно разкрасена след смъртта му.

Героичната му смърт за тях вероятно също не отговаря на действителните факти.