Талантливият Лъчезар Христов загина трагично на 24 години, близките му учредяват фонд, който ще подпомага студент в университета „Райс” в САЩ
Историята
За невероятния Лъчезар специално за „Ботевградски вести” разказва неговата майка – Валентина Маринова.
„Аз съм от Зверино. През 1991 година се омъжих за Владимир Христов от Габровница, Софийско. През септември 1992 година се роди синът ни Лъчезар, а три години след това дъщеря ни Ася. Живяхме щастливо седем години, когато при инцидент съпругът ми почина. Останах сама с две деца, справях се с помощта на моите близки и на родителите на съпруга ми да отгледам децата, за което съм им безкрайно благодарна. Когато Лъчи беше втори клас,  се преместихме да живеем в София.
През 2006 година се омъжих повторно за българин, който живее в САЩ. Заминахме с децата за щата Луизиана. Тогава Лъчи бе на 13 години и макар че в началото  не знаеше добре английски език, с много труд и упоритост успя бързо да навакса и  завърши с отличие гимназия. След това бе приет с пълна стипендия в престижния университет Райс в Хюстън, Тексас.  Това бе голяма стъпка не само за него, но и за цялото ни семейство.  Всички бяхме много горди и щастливи. Лъчи постигна успехи, за които не си представях, че е възможно. Той бе първият в семейството ни, който получи висше образование.
По това време аз работех като чистачка в щатския университет на Луизиана.
Лъчи  се премести в Тексас. За четири години в увиверситета Райс той израстна като личност със строги принципи, морал и човечност. Беше наша подкрепа, радост и гордост. По това време направи и първата си научна публикация.
Като студент в Райс той беше асистент-преподавател, частен учител и академичен сътрудник на Дънкан Колеж. Завърши бакалавърската си степен по химия в първите 5% на най-добрите студенти. Лъчи беше приет в десетте най-престижни университета в САЩ за докторат по биохимия. Неговият избор беше Харвард.
Преди това обаче той замина като студент-изследовател  за една година в Германия със стипендия на Фулбрайт в Хумболтовия университет в Берлин. По това време написа и публикувата втората си научна статия. Между временно спечели и наградата NSF Scholarships in Science,Technology, Engineering, and Mathematic, която му позволяваше да учи в Харвард като независим студент и още други предимства.
През тази година той пътува из Европа с раница на гръб, за да опознае красотата на всяка държава и култура. Говори няколко езика и бе жаден за приключения и нови преживявания. Лъчи се наслаждаваше на живота, стремеше  да излиза от зоната си на комфорт и да се възползва от всяка възможност да учи нови неща.
Върна се в САЩ  в началото на юли 2016 година. Успя да посети приятелите си в Хюстън, а в началото на август замина със сестра си Ася на почивка във Флорида. Там се случи инцидентът. Той се удави във водите на залива край Панама сити. Само седмици преди да започне докторската му програма в Харвард.
Животът ни се преобърна. В този труден момент ни подкрепяха негови приятели, които направиха  възпоменание и в университета Райс. Лъчи бе кремиран и погребан в България, до баща си. Ние продадохме къщата в Батън Руж и се преместихме в Колумбия, Мисури, където дъщеря ми Ася учеше висшето си образование. През миналата година тя се дипломира по специалността маркетинг и здравни грижи, намери си работа в Сан Франциско и в момента двете живеем там. Ася работи по програмата АmeriCorps като учител и йога инструктор”.
Клара
Това е момичето, което Лъчезар среща в университета Райс и стават приятели. Тя е родена в Хюстън и завършва бакалавърска степен по психология, социология и публична политика в университета Райс. След дипломирането си работи в Индиана, Пенсилвания, като политически организатор и консултант по кризисни въпроси. Клара получава престижната стипендия Root-Tilden-Kern за изучаване на закона за обществения интерес в Нюйоркския университет, където щеше да започне през август 2017 г. Тя се беше посветила на социалната справедливост и искаше да помага на ощетените общностти.
През април 2017 година тя умира. Само няколко месеца след смъртта на Лъчезар.
В памет на Лъчезар и Клара
След смъртта им техни приятели от университета правят сърца, в които са изписани думите, които най-често използват, за да опишат двамата. За Лъчи думата е Radiant /лъчезарен/, а за Клара – Kind /мила/
„Искаме да направим нещо трайно, което да въздейства върху живота на студентите в Райс и успоредно с това да почетем Лъчи и Клара - разказват  техните близки. -Затова двете семейства се обединихме и създадохме награда, наречена „Лъчезар Владимиров Христов и Клара Катерина Робъртс” в Дънкан Колеж. Целта е да предоставяме финансова помощ на изключителен студент в Дънкан Колеж в университета Райс. За първи път награда ще бъде връчена през май  2020 г. Тази награда  ще бъде присъдена на младежи, които се нуждаят от финансова помощ и споделят същите ценности като Лъчи и Клара. Кандидатите е нужно да притежават почтенност, гражданско лидерство и план как да бъдат полезни на другите.
Носителят на наградата трябва да е човек с изключителен характер, с доброта, лично излъчване, дълбоко да зачита индивидуалните права и социалната справедливост.
Трагичната смърт на Лъчи и Крала остави нашите семейства и приятели неутешими. Тази награда е най-малкото, което можем да направим, за да почетем живота и наследството им. Те биха променили света чрез науката, изследвания, политическите реформи и със собствените си мощни гласове. Бихме искали да насърчаваме и овластяваме бъдещите ни лидери, така както насърчавахме Лъчи и Клара” – казват техните родители.

д-р Джулиан Йост, професор по химия в Университета "Райс":

Лъчезар Владимиров Христов, наричан от своите приятели и семейство "Лъч", беше необикновена личност. Той правеше силно впечатление на всеки човек, когото срещаше, и дори заразяваше непознати с любовта си. Беше изключително интелигентен, слънчев и лъчезарен.
Благодарение на своите интелектуални качества, Лъч беше признат от много институции, имаше много награди, но изключителното у него беше неговата сърдечна чистота. Вълнуваше се да отгърне следващата страница в живота си и да създаде още спомени със своите приятели, както и да помогне на родителите си. Лъч имаше много мечти и желания. Изживяваше всеки ден пълноценно, с непоколебим оптимизъм. За начинанията му свидетелстват много снимки, както и прекрасните спомени на хората, които го познаваха. Лъч беше изключителна личност със своето искрено желание да постига мечтите си, подобрявайки и просветлявайки всичко, което се изправяше на пътя му.