Кавказ отдавна привлича безстрашни пътешественици. Това е земя на планини и морета, влизала в границите на три някогашни империи - Персийската, Османската и Руската. Затова тя е била от стратегическо значение (и все още е, както научихме отново в кратката война на Русия с Грузия през август). В района има привлекателен полъх на екзотика, свързван със старите образи на свирепи планински племена, прекарали 19 век в отблъскване на нападения от руснаците, които винаги са искали да присъединят Кавказ към империята си.

Град Баку, където започнах пътуването си в трите страни в Южен Кавказ (Азербайджан, Армения и Грузия), беше важна руска база в повечето от тези войни. Ограденият със стени стар град в центъра поддържа своя привлекателен средновековен облик. Онова, което привлича повече погледа обаче са ослепителните модерни сгради, разточително големите коли и джипове, огромните задръствания и цялата пищност на града. Защото днес това е петролен град - еквивалент на емирство в Персийския залив, но на бреговете на Каспийско море.

Баку обаче първи стига дотук. Сред днешния блясък могат да се разпознаят внушителни имения от края на 19-ти век, много от които са издигнати от французите, когато Баку преживява първия петролен бум. По това време регионът произвежда половината петрол в света. Индустрията преминава през период на спад в края на 20-ти век, при съветското управление, но отново има разцвет през последното десетилетие заради нови офшорни находища и растящите цени на петрола. Заради петрола, а все повече и заради природния газ, Азербайджан става ключова страна за Запада.

Върволица от американски представители дойдоха на посещения. Руснаците също го ухажват с надежда да го убедят да доставя повече от петрол и газ на север. Но правителството, ръководено от президента Илхам Алиев, е хитро. Има големи предимства да се продава енергия на всички, а не само на една силна недружелюбна компания като руския гигант Газпром. А Би Пи (BP), най-голямата западна петролна компания в Баку, е дружелюбна към страната от век и половина. Президентът, който не ни удостои с интервю, не е демократ, макар негови икономически съветници да настояват, че той е либерализирал икономиката и е намалил бюрокрацията.

Дотам, че в действителност Азербайджан неотдавна бе на върха за най-бързо развитие в годишния доклад на Световната банка "Да се прави бизнес". Следващата седмица Алиев ще участва в президентски избори, които водещите опозиционни кандидати бойкотираха. В едно кафене срещнахме опозиционен лидер, който е искал да се кандидатира, но отбеляза, че изборите са нагласени, опозицията е тормозена, а медиите не са свободни. Според него положението е далеч по зле от времето на бащата на Илхам - Гейдар, който управлява от 1994 до 2003, преди да предаде властта на сина си като в забогатяла от петрола сатрапия.

По улиците на Баку мнозина се оплакват за стремително растящата инфлация, а повечето хора отбелязват също, че ползите от високите цени на петрола не са стигнали до обикновените хора. Азербайджан има лоша репутация по отношение на корупцията, макар Би Пи да казва, че няма проблеми. Определено парите от петрола отиват някъде - ресторантът в стария град, където вечеряхме, и хотелът, в който сме отседнали, са почти толкова скъпи, колкото в най-скъпия град в Европа - Москва.

А предвид корупционната слава на Азербайджан, не е изненада, че цената за входна виза на международно летище "Гейдар Алиев" е нараснала рязко до 100 долара или че армия от съмнително изглеждащи посредници се трупат в залата за пристигащи с предложения да ви оправят всички документи и да избегнете дългите опашки. Срещу съответната сума, естествено.