На 5 август т.г. се навършват 22 години от смъртта на Тодор Живков.
По този повод качваме абзац от биографичната книга на проф. Юлиян Вучков ”Истинският Тодор Живков - Изкуството и дарбата да се управлява държава”



НЕКОИ СЪОБРАЖЕНИЯ
Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 година и умира на 5 август 1998 година. В хода на своето 87-годишно живеене той системно се самообразова и попива много от внушенията на едни от първите интелектуалци. Откроява се със запомнящото си присъствие.
Далеч не беше хубавец. Физиономията му дори издаваше селския му корен. Но лицеизражението му показваше, че има много богат вътрешен живот, че той е силен в диалога с хората, но и в разговора сьс себе си, в равносметките си. Поддържаше интереса на хората към себе си и ги караше да го слушат, защото в присъствието му имаше огън, страст.
Той притежаваше свободата, естествеността, но и темперамента на обаятелен актьор. Следяхме го дори когато не сме съгласни с гледните му точки. Той си даваше сметка, че политиката е суха работа, че тя бързо отегчава хората. Затова внасяше много импровизирано устните си речи. Изведнъж преминава в съждаването за държавните закони, за качеството им, за опазването им, за погазването, в съвсем различна тема. Имам предвид забавния му спомен, народна поговорка, груб виц. А нерядко реплики и за любовния проблем като изобличаваше мъжете, които си позволяват да се държат вулгарно със жената. /проф. Юлиан Вучков ”Истинският Тодор Живков - Изкуството и дарбата да се управлява държава”, стр. 173-174/