Наскоро от печат излезе третата самостоятелна стихосбирка на Стаменка Димитрова. Книгата носи заглавието “Сезонни етюди на сърцето“. Освен поетични творби, стихосбирката съдържа и сатирични епиграми, които са неизменна част от творчеството на Стаменка Димитрова.
„Тази книга е за пронизващата човешка молитва на духа, който ни движи, дава сила и вяра в живота ни. Обикновената човешка обич отваря пространства и мечти, които населяват земята българска. И като поетеса тя не остава безразлична към съвременния живот, който живее – за да не може кривото време да изкривява хората. Особено силен момент в нейното творчество са сатиричните миниатюри и епиграми. Те се пишат трудно. С тях поетесата не поразява обществения организъм, а подсеща за ония кривици, които са си само наши – български.
„Хвана удобно веслото и забрави мнозинството.“
В кратка лаконична форма тя изобличава кариеризма, еснафството и жаждата за власт.
„И този „охлюв“ с тройно пълзене опитва властта да вземе.“
Книгата е като чистите сълзи на живота, които бликат като планински извор, но никога няма да пресъхнат. С тях можем да измиел лицето си, да се вгледаме в себе си и това да ни напомни за най-светлите пориви на човешката душа. Те – сълзите на поетичното обоняние на Стаменка Димитрова – са златната жилка, която свързва цялата книга в едно. Поетесата върви с тях ръка за ръка, шепне своите послания, зове ни вървим по пътя на един нов и по-съвършен свят“. Това гласи част от предговора на книгата, написан от писателя Георги Балабанов - член на УС на Съюза на независимите български писатели и на Съюза на учените в България.
Третата стихосбирка на Стаменка Димитрова ще бъде представена официално на един по-късен етап. За дата, часа и мястото ще бъде съобщено допълнително.
Стаменка Димитрова е от Врачеш. Тя е наследила любовта си към поезията от своите предци, които също умеели на редят рими. Мнозина я познават като машинен инструктор в бившите „Микроелектроника” и СХК.
Епизодично нейните стихове са се появявали на страниците на местните вестници и алманаси. През 1982 г.тя печели конкурс за оригинална поезия на есперанто. Стаменка Димитрова е дипломиран преподавател по есперанто. Тя е лауреат и на три международни конкурса „Ботева поезия”. Автор е на стихосбирките „Шипка залезночервена“ и „Оголен нерв“.
Публикуваме едно от стихотворенията в стихосбирката „Сезонни етюди на сърцето“, озаглавено:
Поезия
Стон.
Денят ми пак закуца
Сякаш жилнат от оса.
Слънцето заспа.
Скрибуца
Вятър в клони и стебла.
Във очите шумно блъска
истерична слепота,
но душата страстно пръска обич в бременни зърна.
Две врабчета чуруликат.
Тръпка – пролетна мечта.
И денят ми в такт засрича
най-красивите слова.
В мен – феерия от чувства.
Вън – зелена пъстрота.
Всичко в миг се пак пробужда…
Слънчев звън.
Блести роса.




Коментари от регистрирани и анонимни потребители. Скрий анонимните коментари