Наскоро от печат излезе третата самостоятелна стихосбирка на Стаменка Димитрова. Книгата носи заглавието “Сезонни етюди на сърцето“. Освен поетични творби, стихосбирката съдържа и сатирични епиграми, които са неизменна част от творчеството на Стаменка Димитрова.   

„Тази книга е за пронизващата човешка молитва на духа, който ни движи, дава сила и вяра в живота ни. Обикновената човешка обич отваря пространства и мечти, които населяват земята българска. И като поетеса тя не остава безразлична към съвременния живот, който живее – за да не може кривото време да изкривява хората. Особено силен момент в нейното творчество са сатиричните миниатюри и епиграми. Те се пишат трудно. С тях поетесата не поразява обществения организъм, а подсеща за ония кривици, които са си само наши – български.

„Хвана удобно веслото и забрави мнозинството.“ 

В кратка лаконична форма тя изобличава кариеризма, еснафството и жаждата за власт. 

„И този „охлюв“ с тройно пълзене опитва властта да вземе.“

Книгата е като чистите сълзи на живота, които бликат като планински извор, но никога няма да пресъхнат. С тях можем да измиел лицето си, да се вгледаме в себе си и това да ни напомни за най-светлите пориви на човешката душа. Те – сълзите на поетичното обоняние на Стаменка Димитрова – са златната жилка, която свързва цялата книга в едно. Поетесата върви с тях ръка за ръка, шепне своите послания, зове ни вървим по пътя на един нов и по-съвършен свят“. Това гласи част от предговора на книгата, написан от писателя Георги Балабанов - член на УС на Съюза на независимите български писатели и на Съюза на учените в България.

Третата стихосбирка на Стаменка Димитрова ще бъде представена официално на един по-късен етап. За дата, часа и мястото ще бъде съобщено допълнително.  

 

Стаменка Димитрова е от Врачеш. Тя е наследила любовта си към поезията от своите предци, които също умеели на редят рими. Мнозина я познават като машинен инструктор в бившите „Микроелектроника” и СХК. 

Епизодично нейните стихове са се появявали на страниците на местните вестници и алманаси. През 1982 г.тя печели конкурс за оригинална поезия на есперанто. Стаменка Димитрова е дипломиран преподавател по есперанто. Тя е лауреат и на три международни конкурса „Ботева поезия”. Автор е на стихосбирките „Шипка залезночервена“ и „Оголен нерв“.

Публикуваме едно от стихотворенията в стихосбирката „Сезонни етюди на сърцето“, озаглавено:

Поезия

Стон.

Денят ми пак закуца

Сякаш жилнат от оса.

Слънцето заспа.

Скрибуца

Вятър в клони и стебла.

Във очите шумно блъска

истерична слепота,

но душата страстно пръска обич в бременни зърна.

 

Две врабчета чуруликат.

Тръпка – пролетна мечта.

И денят ми в такт засрича

най-красивите слова.

В мен – феерия от чувства.

Вън – зелена пъстрота.

Всичко в миг се пак пробужда…

Слънчев звън.

Блести роса.