Георги Павлов Георгиев е български политик от БКП, участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, партизанин от Партизанска бригада „Чавдар“, стопански деец, министър и председател на правителствени комитети. Дядо на Лиляна Павлова


Биография
Георги Павлов Георгиев е роден на 12 януари 1921 г. в гр. Етрополе, България. От 1938 г. е член на РМС, а от 1940 г. – на БРП (к). Учи в Юридическия факултет на Софийския университет от 1939 до 1941 г. Осъден е на смърт, но присъдата е заменена с 15 години затвор. Излиза в нелегалност през 1941 г. Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1943 г. е партизанин в Партизанска бригада „Чавдар“.


В периода 1944 – 1950 г. е на различни постове в РМС. Завеждащ сектор и заместник-завеждащ отдел при ЦК на БКП (от 1949). ОТ 1950 до 1955 г. последователно е парторг на ЦК на БКП в Химкомбината в Димитровград и негов главен директор. От 1957 до 1989 г. е член на ЦК на БКП[2]. Народен представител е от II-рото до IX-то народно събрание (1953 – 1990). Награждаван е с два ордена „Георги Димитров“.


В периодите 1962 – 1971 и 1981 – 1990 г. в правителството заема следните длъжности:
- правителство (1962 – 1966) – председател на Комитета по химия и металургия
- правителство (1966 – 1971):
- председател на Комитета по химия и металургия (до 30 юни 1966) и
- министър на химията и металургията (от 30 юни 1966)
- правителство 74 (1981 – 1986): председател на Комитета за опазване на природната среда


Източник: Уикипедия